Кой човек е великодушен?

Великодушният човек не е онзи, който е живял в покой и безметежност. Истинското великодушие се ражда от болка, изпитания и търпение. То не се учи в лека радост, а в мълчаливото страдание.

Само онзи, който е познал самотата, отхвърлянето и незаслужената несправедливост, се научава искрено да съчувства и истински да прощава.

    „Скръбта поражда търпение, търпението - опитност, опитността - надежда.“ (Рим. 5:3-4)

Този, който е минал през буря с вяра, не ожесточава сърцето си – напротив, става по-мек, по-смирен, по-близък до Христос. Той не гледа с очи на осъждане, а с очи на разбиране. Не отхвърля, а прегръща. Не отмъщава, а се моли.

Истинският великодушен човек е този, който след страдание избира любовта. Който, въпреки раните си, става опора за другите. Защото Христос пръв ни показа пътя:

    „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят.“ (Лука 23:34)

Светиите ни учат на великодушие

    „Дето няма смирение, там не пребъдва и благодатта. А без благодат човекът е жесток и не може да обича враговете си.“ — Св. Силуан Атонски

Този, който истински вярва, не се страхува от страданието. Защото знае, че то е път към спасение и дълбочина на душата. То ражда милост и превръща сърцето в храм на доброта.

Молитва за великодушие

Господи Иисусе Христе, дарувай ми дух на великодушие.

Научи ме да прощавам, да обичам, да се моля за онези, които ме нараняват.

През всяко изпитание води ме към Теб, Който си извор на всяка милост и утеха.

Амин.