Неделя 16 след Петдесетница - за Талантите



«Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия. Защото казано е: "в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах". Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение! Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни, но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение, при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости, с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов, със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка, при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни, за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви; огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме”.

(2 Кор. 6:1-10)




Възлюбени в Господа братя и сестри,


Намираме се в Шестнадесета неделя след Неделя подир Въздвижение, която днес според евангелското четиво е обявена за неделя на талантите. Днешната неделя е посветена на евангелската притча за талантите. Бог е дал на всеки един от нас – дарове. Не е лишил никой човек от това. Единственото нещо, което е необходимо да правим по време на нашия земен живот е да се стремим да преумножим дадените ни дарования от Бога, а не да ги заравяме в земята и да губим радостта от преумножаването им и от постигнатото. Следователно нека се изграждаме като мъдри, разумни и творчески личности. Да не се подаваме на леността и да се спасяваме в Бога, подражавайки на Неговия пример. Чрез притчата за талантите Господ Иисус Христос поощрява апостолите и заявява на хората, които са Го слушали, а и на нас днес: „Който има уши да слуша, нека слуша.“ (Матей 13:9) Свети евангелист Матей ни предлага едно евангелско четиво, чрез което да се учим и да осъзнаем, че няма човек на когото Бог да не е дал таланти и да не му е открил дарбата му, за да може, постигайки я, да открие Небесното Царство, да придобие много повече от това, което му е дадено първоначално и да наследи живот вечен.

Апостолското четиво, което ще разгледаме днес, е иззето из Второто послание на свети апостол Павел до Коринтяни. Той поучава коринтяните, казвайки им: „Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия. Защото казано е: "в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах". Свети апостол Павел изтъква, че той и онези, които са Христови последователи са Негови помощници, че са Негови служители и заедно с Христа са призвани да се трудят, да преуспяват, щото повече люде да приемат вярата, да покорят сърцата си на Христа Бога и да Го имат за свой Спасител. Светият апостол Павел, наричайки себе си съработник, помощник на Иисуса Христа, насърчава и моли християните от Църквата в Коринт да постъпват по същия начин като не приемат благодатта Божия напразно. Ние също трябва да си извлечем поука от тези негови думи. Защото, приемайки благодатта Божия, приемайки Христа и Светия Дух в сърцата си, не трябва само да се кичим с Името Христово и да казваме, че сме християни, а трябва във всичко да подражаваме на Христа и на апостолите като по този начин ще се удостоим да приемем Неговата благодат. Тогава ще имаме развитие, ще израстваме и не само за себе си, но и за цялата Църква Христова. Защото благодатта Божия е силата, чрез която ние действаме и чрез която покоряваме човешките сърца в името на Бога. Нека правим това не водени от гордостта си, а със смирение и за прослава на името Божие. Благоприятното време за тези трудове е всеки ден, всеки час и всяка минута, и в такова именно настроение ние трябва да живеем в благодатта Божия и да Му бъдем благодарни, че ни е дал Своята мощ и Своята крепка десница, чрез която да побеждаваме и да знаем, че във всяко едно изпитание, в скърби и в радост Бог е с нас. Неговата десница ни подкрепя и помага. Той чува и страданието и радостта ни. „Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!“ – казва свети апостол Павел, с което подчертава, че не трябва да чакаме онзи ден, там във времето, в бъдещето, за да се трудим на Божията нива, а да знаем, че този ден е тук и сега. Да не очакваме, че в бъдеще ще станем съработници Христови, а да бъдем такива още сега и да знаем, че времето не е в наша власт. Ние не можем да го покорим затова трябва да се трудим ежедневно и да помним, че спасението не трябва да бъде отлагано. Да не отлагаме и да чакаме благоприятно време, за да се потрудим за нашето спасение. Времето е сега, тук, във всеки един момент. Може да няма утре, или други ден.

Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни, но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение, при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости, с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов, със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка, при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни, за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви; огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме”.

Тези думи на свети апостол Павел към Коринтяните днес много точно и ясно трябва да разбере всеки един от нас, защото те дават отговор на всички онези въпроси, които си задаваме в ежедневието по отношение на Бога, вярата, Църквата, за онова, което трябва да дадем и онова, което искаме да получим. Първо свети апостол Павел казва, че не слагат на никого препънка, не иска хората да се спъват, да бъдат ограничавани и насила привеждани към вярата Христова. Вярата е свобода на цялото ни същество и тази свобода ни е дадена от самия Бог. И всичко това апостолите вършат, за да не се опорочи служението им, както казва светия апостол Павел, което трябва да бъде Христово и да се постъпва по примера на Спасителя. Както Той с нищо не угнетяваше, не утесняваше и не препъваше хората във вярата им, така и апостолите постъпваха, за да не стане служението от спасително – пагубно. Затова, за да остане самият той и Църквата в истинския Христов дух, апостолът казва: „Ние но във всичко се препоръчваме за служители Божии“. Трудим се в Негово име, за придобиване вярата, познанието за Бога в сърцата на повече люде. От тогава до ден днешен онези, които проповядват, благовестят, безспирно се трудят за разпространяване на словото Божие се наричат служители на Бога. Кои са истинските Му служители? Тези, които с голямо постоянство, ежедневно без да криволичат наляво или надясно, бидейки в утеснения, в нужди, скърби, се трудят постоянно на Божията нива. Това е много важно, защото днес при най-малкото страдание, лишение или препятствие ние отстъпваме от нашето постоянство. А трябва да бъдем постоянни в нашите действия, във вярата си и да бъдем убедени в любовта и присъствието на Бога. Не бива да се изпълват сърцата ни с колебание и съмнения. Не трябва да отстъпваме и във всичко, което се случва с нас да бъдем твърди във вярата си, като знаем, че всичко материално, което ни заобикаля - облагодетелстване с имоти, пари идва чрез нея. Но не това обаче трябва да очакваме от нашия духовен живот, а преди всичко да се стараем да бъдем достойни служители на Бога и това да бъде пример за всички онези, които са около нас. И в радост, в скърби, изпитания и угнетения ние да бъдем верни на Бога без да се съмняваме в Неговата любов и грижа и без да отпадаме от истината, защото по този начин ще бъдем още по - достойни пред Него, ще станем жив, истински пример за околните.

Свети апостол Павел съветва Коринтяните какъв трябва да бъде животът им в Христа и те в последствие се утвърждават във вярата и са пример и за нас днес.

„С чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов, със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка, при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни,“ – казва свети апостол Павел, привеждайки различни моменти от живота. Той насърчава християните винаги и във всичко да бъдат верни на Христа и изявява, че проповядващите разпнатия Христос ги смятат за измамници, но те са истинни. Тези думи звучат и днес. Даже в наши дни смятат християните за измамници, за хора, които не знаят какво е любов, смирение, състрадание и милосърдие и всичко се принизява до животинско ниво. Затова свети апостол Павел утвърждава: „ние сме истинни“, ние „сме добре познати“. Той свидетелства, че всички виждат, всички знаят християните. Те са открити за всички. Нека това да стопля сърцето на всеки един християнин. Нека не бъдем лицемери, а да бъдем познати на всички и да бъдем това, което сме. „Смятат ни за умиращи, а ето живи сме,“ въпреки всички изпитания, изтезания, терзания – казва светия апостол, но утвърждава, че въпреки всичко това, и наказанията, които претърпяват, не могат да умъртвят християните, защото Христос е Живот. Той победи смъртта и даде живот на всички. „И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената“, (Матей 10:28) защото вие сте „живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ.“ (Рим. 6:11) Вярвайте в Него, в Този, Който е Началник на смъртта и живота. „Смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви; огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме” – пише св. ап. Павел. Може да ни ограничават, но ние сме радостни винаги и във всичко. Може да сме бедни, но мнозина обогатяваме с нашето слово, с нашето благоденствено и мирно житие, което е милосърдие, състрадание и което оживява и одухотворява всеки един, който е духовно беден. Когато живееш в Господа Иисуса Христа, когато Той е в сърцето ти и имаш силна вяра в Единия Истинен Бог ти може да не притежаваш нищо, но всъщност си придобил всичко, което ти е потребно за един достоен и честен живот, водещ към спасението и вечността, и ти дава възможност да се наречеш достойно чедо на Бога.

Всичко, което говори свети апостол Павел на Коринтяните важи и за нас днес. Нека неговите думи отекват в сърцата ни и да знаем, че вярата в Христа Иисуса е богатство. Вярата в Спасителя ни дава вечен живот. Всичко материално се превръща в прах и пепел. Всичко, което ни е дадено във физическия ни живот трябва да се ползваме от него без да го боготворим и материалното да става център на нашия живот. Да придобием Христа ни учи свети апостол Павел и да знаем, че всичко минава и заминава, само Христос остава. Всичко, което се случва в живота ни е за спасение, утвърждаване във вярата и ни води към вечния и блажен живот. Амин!


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 07.02.16 г.

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2021 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.