ВАШЕ ВИСОКОПРЕПОДОБИЕ
ВАШЕ ВИСОКОБЛАГОГОВЕЙНСТВО
БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ
ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
Днес честваме паметта на Христовия мъченик Трифон. Възхваляваме Бога, че ни е дал такъв благ пример в живота, чрез който да се учим на святост, да придобиваме мъжество, да се окриляме с доверие към Бога и да израстваме в евангелската истина и ставаме съучастници на Божиите тайни.
От векове Църквата почита паметта на св. Трифон и се радва на неговата благодатна помощ и закрила. Поради това и ние с особена празничност благоговеем пред неговия лик и святост и се събираме в Божия храм.
Защо Църквата го почита? Това можем да видим и разберем от неговото житие, което гласи:
Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на св. Трифон били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили над своето чедо да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод. Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.
Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, но не преследвал последователите на Иисус Христос. И Бог му сторил милост за това. Той имал дъщеря Гордиана - умна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в това време тя тежко заболяла душевно. Мъчена и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от мъка. Идвали най-способни лечители, но накрай родителите й се убедили, че за болестта й няма лек. Тя обаче непрестанно повтаряла едно и също: "Никой не може да ме излекува, освен Трифон." Тия думи отдавали на душевното й страдание и ги отминавали без внимание. Но когато нямало вече какво да правят, императорът наредил да се провери навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат.
Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И понеже Бог тъкмо чрез него дал изцеление на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и истинският Бог, в Когото вярват християните, е излекувал девойката, била очевидна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се изпълнил с радост. Благоволението на императора към християните станало толкова явно, че вече го смятали за таен християнин. Той обдарил богато свети Трифона и с благодарност го изпратил у дома му. Но сърцето на юношата било чуждо за богатството, затова той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се.
Когато римският императорски престол бил зает от Декий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството. Той наредил на цялата империя християните да се заставят да се върнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избити.
В това време управител на източните римски земи бил някой си Аквилин. Донесли му за свети Трифон - че е християнин; че знаел разни хитрини за лекуване на болести; че не зачитал царската воля; че обикалял села и градове, лекувал болни и подмамвал тях и близките им да стават християни; че открито осмивал великите богове на римляните. Аквилин веднага наредил да заминат стражи за Фригия, да издирят виновния и да го докарат на съд в Никея, където било седалището на управлението. Светецът бил лесно намерен, понеже за ревността му по Бога, за многобройните му чудеса и усърдието му в разпространението на вярата се говорело из цяла Фригия.
Вестта на стражата, изпратена да го арестува, стигнала до него много по-рано от самата стража. Св. Трифон имал предостатъчно време да се укрие. Той обаче не се възползвал от това. Времето до пристигането на стражата той прекарал в пост и молитва. А когато тя дошла, той я посрещнал и се предал и бил заведен при Аквилин.
Бил изправен пред съд и разпитват за своята вяра, нравственост и чистота. С радост на лицето, Трифон отговарял, че е Христов последовател и няма сила, която да го отклони от това. Бил заплашван с различни мъчения, но той отговарял безстрашно, че е непоколебим във вярата си.
Аквилин загубил самообладанието си, което си налагал заради своето достойнство, разгневил се и дал заповед да изтезават юношата: да снемат дрехите му, да го окачат на едно дърво и да го бият, докато се откаже от своя Бог. Подсъдимият, като чул заповедта, веднага започнал да се съблича.
Цели три часа жестоко били юношата. Тялото му се покрило с рани и кръв. Въпреки това, той не само не се отрекъл, но и стон дори не издал. Острите болки от многобройните рани потъвали в дълбоката му обич и безпределна преданост към Бога.
Управителят наредил да забият гвоздеи в ходилата му и бос да го развеждат из заснежените градски улици, като непрестанно го бият. След това мъчение, на което целият град станал свидетел, той отново бил изправен на съд, като отново заявил, че няма де се отрече от Христа Бога.
Последвала нова заповед за изтезания. Но напразно. На Аквилин не оставало нищо друго, освен да издаде смъртна присъда: Трифон да се изведе извън града и да бъде обезглавен с меч!
Преди да отсекат главата му, св. Трифон застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е удостоил с мъченически венец и възнесъл последното си моление - да се всели душата му в небесното царство. Докато още се молел, той склонил глава и починал. Не станало нужда палачите да се занимават повече с него.
Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, но мъченикът им се явил насъне и поискал да го погребат в родното му село. Те постъпили според волята му.
Така завършил земния си живот св. Трифон, за да продължи небесния си живот в Царството небесно, като бъде молитвеник за нас, а и светъл пример в живота.
Ето, затова го почитаме. Той изпълни Христовите заръки и се погрижи да стане проповедник на Евангелието, да стане свидетел на Истината и принесе себе си в жертва за просвещението на човеците, та виждайки добрите му дела, всички прославяха Небесния Отец.
Нека по неговите молитви Бог ни укрепи във вярата и осъзнаването на потребното, необходимо ни за спасение и вечен живот. Да живеем в подражание на светеца и се удостоим с нетленния венец и станем Божии приятели. Амин.
Поздравявам всесърдечно всички вас от името на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит и ви пожелавам здраве, духовна радост и утвърждаване в ревност по Бога и светостта.
Честит и благословен празник!
За много години!