1 Неделя след Петдесетница - на Всички светии*



“…които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, защото Бог предвидя за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство. Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.

(Евр. 11:33-12:2 (с. 70)


Възлюбени в Господа, братя и сестри,


Това, което трябва да отбележим преди да започнем разглеждането на четивото, е че днес се намираме в Първа неделя след Петдесетница, неделята, в която почитаме всички светии, почитаме всички онези, които от сътворяването на света до ден днешен, са просияли в святост, обикнали са Бога и са предали цялото си съществуване Нему. Предали са цялото си естество на волята на Бога. Предали са цялото си съществуване на тези, които са по-малките Божии братя и сестри, а именно своите ближни. Покорили са волята си на единния истински Бог в Троицата – Отец и Син и Светия Дух. Почитайки днес всички светии след деня на Петдесетница, след като Светият Дух слезе върху апостолите, просвети ги, утвърди ги, научи ги и ги изпрати по вселената да проповядват, ние трябва да се впечатлим от личния пример на апостолите, от тяхното послушание, от тяхното смирение, и ползвайки се от всичко това, ние да вървим достойно по пътя на Евангелието, по пътя на нашия Господ и спасител Иисус Христос, по пътя, който води към рая – вечния и блажен живот, към небесното царство.

Апостолското четиво, което ще разгледаме днес, е иззето из писанията на свети апостол Павел до евреите. Той разказва на своите единоверци за онези, които се трудиха за Бога, онези, които показаха Божията сила и мощ, онези, които се наредиха да бъдат достойни за вечния живот. Лансирайки това пред нас днес, и тогава пред евреите, свети апостол Павел, Църквата ни учи да бъдем в именно един такъв живот и да се ползваме от примера на светците, на угодилите Богу.

Примерът е следният: “…които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти.»

Виждаме, че свети апостол Павел изтъква подвизите. Различните подвизи на хората, които са угодили на Бога. Изтъква различния подвиг на онези, които предадоха, както казахме в началото, живота си на Бога и не Го предадоха. Не Го изоставиха. Те претърпяваха всичко заради Бога и те във всичко се показаха мъжествени. Показаха Божията сила и мощ, която се прояви в тяхната немощна плът. Виждаме какви бяха техните мъчения, техния подвиг. Те с вярата си, единствената, която имаха в Бога Отец, Син и Светия Дух, в Стария завет и в Новия завет. Бог открива чрез своя Дух на онези, които следват истината такава каквато е. И когато те проповядваха тази истина, и говореха, хората не разбираха, защото бяха далеч от духовността, от Бога, от всичко онова духовно, което ги заобикаляше. Затова и ние, имайки в предвид пророчествата на пророците казваме, свидетелстваме за вярата на всички в троичния Бог – Отец, Син и Свети Дух. Не засягаме само Новия завет, но и Стария завет, който действено показа съществуването на Троицата в спасителния Божи план за спасението и утвърждаването с Бога на богоизбраните.

Те, със своята силна вяра, победиха царства. Един човек победи цяло царство и не е необходимо да изброяваме примери. Можем да отворим книгата на книгите – Библията и да прочетем в Стария завет за кого точно се казва: “Те вършиха правда и получиха обещания от Бога”, които бяха за Спасителя, за Месията. Получиха обещания, които бяха, че ще наследят Царството Божие, ще станат едно с Бога. Те, като светия пророк Данаил, „затулиха устата на лъвовете, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча от най-немощни, страдащи станаха крепки, силни. На война се показаха непобедими. Със своята силна вяра обърнаха чужди пълчища в бяг”. Хора, които бяха техни противници, бяха обърнати в бяг. Бягаха да се скрият, за да не паднат под тяхната праведна дума и острие духовно. Жени получиха умрелите си възкръснали. Вършеха се дивни и предивни неща от онези, които имаха силна вяра, и които показаха на всички нас, че вярата, която трябва да имаме трябва да бъде в Единния истински Бог. И най- вече тя се изразява в нашата преданост към Бога, безпрекословно послушание, смирение, кротост и въздържание. Колкото и да бяха измъчвани онези, които вярваха, приеха да страдат като не искаха да бъдат освобождавани – казва Писанието. За да може чрез страданието, чрез затвора да получат по-добро възкресение.

Има ли лошо и добро възкресение? Възкресението е едно. Но тук светият апостол Павел подчертава – за тяхното величие, за тяхната мощ, за тяхната привързаност към Бога. Те искаха да страдат заради Него, за да получат възкресение. Не даром, не защото са се потрудили, а защото са предали цялото си съществуване на това. И затова апостол Павел казва – „по-добро възкресение”. За да възвеличат чрез труда си, чрез подвига си, чрез търпението си Божието име и да застанат като предани Божии чеда от дясно на Божия престол.

Много от светиите, покоряващи се на Божията воля, изпитваха подигравки, бяха бичувани и оковавани и хвърляни в затвор. Бяха избивани с камъни, бяха рязани с трион, на мъки подлагани. Скитаха се в овчи и кози кожи. Бяха убивани с мечове. Скитаха се като пустинници заради Бога, скитаха се по пустини и планини по пещери и земни пропасти. Те отдадоха живота си на Бога. Те не служеха на себе си, послужиха само и единствено на Бога за спасението на човешкия род.

И Свещеното Писание допълва: „тия всички, за които светът не беше достоен“. Наистина светът не е достоен за светите хора защото, всички, които проповядваха и говореха открито за Бога, този свят ги гонеше. И всички тези изпитания през, които преминаваха отдадените на Бога, бяха от света, от хората. И днес, четейки и слушайки тези думи на свети апостол Павел виждаме, че и ние всъщност живеем в едно такова време. Когато някой вярва и се уповава на Бога, когато някой пророни сълза заради Бога или каже добра приказка за Него, виждаме какво е отношението на повечето хора. Той преминава през всички тези изпитания, за които споменава свети апостол Павел. Той говори на евреите за тези подвизи на техните предци не случайно. Защото те са запознати със Свещеното Писание, и изявявайки пред тях подвига на предците им, той иска те да се обърнат, и да приемат Христа. Да живеят заради Него и да подражават чрез Неговото Име на своите деди, прадеди, на своите отци. Затова той така кротко, смирено и задълбочено им изявява всичко онова, което е необходимо да знаят и чрез това да проумеят смисъла на възкресението и идването на Господа Иисуса Христа.

Казва им, че те не са достойни за предците си, за дедите си - това им казва – и ще бъдат достойни само тогава, когато приемат Спасителя. Това е актуално също така и за нас. Всеки един – отново подчертаваме – вървейки по пътя на Бога да премине през тези изпитания и няма значение дали през едно, две или три… Но той ще премине, за да може чрез търпението, постоянството, вдъхновението, любовта и силната вяра към Бога да покаже Божията мощ и сила и това, че срещу Бога никой не може да излезе.

Свети апостол Павел казва: „и всички тия, които изброих макар и да бяха засвидетелствани чрез вярата, не получиха обещаното защото Бог предвидя за нас нещо по-добро. Та без нас да не постигнат съвършенство“. С това апостолът иска да каже на евреите, че всички онези, които преминаха през тези изпитания, не получиха обещаното от Бога. Не им бе дадено да го видят, да живеят в това време, въпреки че много от тях искаха да живеят в това време. Кое е това време? – На Месията, на Спасителя, на Господа Иисуса Христа. Това време го живеехме ние защото Бог предвидя за нас нещо по-добро. Та без нас да не постигнат съвършенство. Нещо по-добро да живеем - казва свети апостол Павел – „в дните на Месията, на Спасителя.“ Проповядвайки, словата, учението на Господа Иисуса Христа вие, които сте наследници на тези, за които ви говорих ще постигнете и вие, и те съвършенство. А те постигнаха съвършенството, когато Христос умря на кръста, възкръсна и когато – казва писанието – слезе в ада и освободи всички онези, които бяха гонени, и преследвани заради вярата си в Бога. Въздигна ги от преизподнята в рая. И те станаха заедно с Христа наследници на вечния Божи живот. Те не получиха обещаното тогава, когато си отидоха от този свят, защото дойде Месията, който апостолите проповядват и чрез него те постигнаха съвършенство .Т.е. съединиха се с Бога чрез Иисуса Христа, което иде да ни покаже, че ние без Господа Иисуса Христа, без вярата в Него не можем да се доближим до Бога и да станем негови чеда. Без Господа Иисуса Христа не можем да станем чеда Божии.

Може да сме добри, да полагаме усилия, да имаме някаква вяра, да постъпваме по човешки, за да бъдем наистина човеци, но без Господа Иисуса Христа, не можем да постигнем съвършенство, както казва светия апостол Павел. Казва го на евреите, за да разберат, че той им проповядва Месията, чрез когото те ще станат съвършени във вярата и в познанието.

Затова казва „и ние заобиколени от такъв голям облак свидетели нека свалим от себе си всякакво бреме на греха, който ни лесно омотава и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще”.

Да бягаме от греха, да бягаме от съблазните, да не им се покоряваме и отдаваме, да бъдем истински последователи на Бога, ползвайки се от примера на тези, които споменахме, във вяра и единство с Месията – Спасителя Иисуса Христа. И така, бягайки от греха, бидейки търпеливи, ние ще изминем предстоящото нам поприще. А кое е това поприще, което изминаваме? Това са всички изкушения, всички съблазни. Преминавайки през тях ние достигаме до нашето истинско поприще – да бъдем последователи на Спасителя. Да изпълним волята Христова, „имайки пред очи началника и завършека на вярата Иисуса Христа, който за предстоящата нему радост претърпя кръст като презря срама и седна от дясно на престола Божий”.

В последния пасаж от днешното четиво се изтъква личността на Господа Иисуса Христа, който е началника и завършителя на вярата. Той началото и краят – алфата и омегата, който беше послушен на Бога, който заради, предстоящата нему радост, да види Божиите чеда спасени и отново върнати в рая, претърпя кръст и презря срама. Не се измъчваше от това, че го гонят, преследват …. Той презря този срам и след всичко това седна от дясно на престола Божий. Той ни показа пътя, по който трябва да вървим. Показа ни, че без Него не можем да правим нищо и, ако искаме да живеем в Бога и с Бога, не можем да постигнем този живот без вярата си в Иисуса Христа – този, който ни отваря пътя към Бога и към вечния живот. Амин.


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 15.06.2014 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 70.

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.