„Верни и за всяко приемане достойни са думите, че Христос Иисус дойде в света да спаси грешниците, от които пръв съм аз. Но затова бидох помилуван, за да покаже Иисус Христос в мене първи всичкото Си дълготърпение за пример на ония, които повярват в Него за живот вечен. А на Царя на вековете, на нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог - чест и слава вовеки веков. Амин”.

(1 Тим. 1:15-17)

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Намираме се в Четиринадесета неделя след Неделя подир Въздвижение според църковния богослужебен календар, в която си припомняме едно евангелско събитие, една сцена от земния живот на Спасителя, когато той изцелява слепец от гр. Йерихон. Неделята е наречена - на Йерихонския слепец. В Четиринадесета Неделя след Неделя подир Въздвижение, която отбелязваме днес, Бог ни открива, че ние трябва да постъпваме винаги с постоянство към Него, особено когато Му се молим и просим да удовлетвори нашите нужди. Освен това, необходимо е да отиваме при Него и това да бъде като една малка жертва, за да покажем вяра, смирение, търпение и послушание към Бог и получили от Твореца помощ, да спасим душите си и да придобием Царството Небесно.

Апостолското четиво, което ще разгледаме днес, е иззето из Първо послание на свети апостол Павел до Тимотей – негов верен ученик, последовател и в последствие духовен отец на множество християни. Днешното апостолско четиво насочва нашето внимание особено към това да знаем, да помним, да бъдем убедени, че са верни Христовите евангелски думи. Те са истинни и водят към истинната, откриват я в сърцето на човека – истината Божия, истината за това, кои сме, какви сме, от къде сме, какво правим на този свят и къде отиваме, и какво е нашето битие. В днешното четиво свети апостол Павел наставлява всяка една човешка душа да се устреми към вечното, към непреходното, към онова, което извисява човека до такава духовна висина, щото той да се нарече достойно чедо на Бога, да прославя Бога во веки веков. Може да е кратко днешното апостолско четиво, но то е изпълнено с велико съдържание. От нас се изисква да го проумеем, да го внедрим в нашите сърца и да имаме полза. Та свети апостол Павел в първото си послание, което четем днес пише на Тимотей: „Верни и за всяко приемане достойни са думите, че Христос Иисус дойде в света да спаси грешниците, от които пръв съм аз.“ Верни са евангелските думи, верни са думите на Спасителя Иисуса Христа, верни са думите на пророците, на патриарсите, на отците от Стария завет, че Господ Иисус Христос дойде в света пратен от Бога, прие човешки образ като смири Себе Си, за да може чрез Своето идване, чрез приемането на човешки образ да спаси грешниците, да спаси всяка една човешка душа и не само това, но и свети апостол Павел да даде добър пример, за да подтикне християните да бъдат истински в своя духовен живот, да бъдат обградени и обкичени с духовни добродетели грешниците, казва: „от който пръв съм аз“. Това е израз на смирение, търпение и любов. Свети апостол Павел, е последовател на Спасителя Иисуса Христа, призван от самия Иисус Христос. Той може да не беше пряк ученик на Иисуса, но самият Спасител го беше призвал за апостол и беше утвърден във вярата от апостолите - Петър и всички онези, които бяха близо до Христа. Той свидетелства, че думите, които са казани от древни времена за Месията са верни, достоверни, истинни са. Думите, които Сам Христос изрече и Неговите последователи известяваха на света са верни. И то не само, че са верни но и са достойни за приемане и ние трябва да ги приемем, и да живеем с тях. Те трябва да бъдат част от нас. Иисус Христос дойде, за да обнови човека, да въздигне падналия Адам, да умиротвори Бог с човеците и обратното да създаде и да внедри мир във всяка една човешка душа, която Го приеме, която Го призове и която поиска Той да бъде неин Спасител. Иисус Христос дойде доброволно като беше пратен от Бога да приеме човешки образ, човешка плът и чрез нея, отстоявайки я, извисявайки я и обожествявайки я да ни даде пример, че когато ние работим с постоянство, проявявайки добродетелността си също ще се увенчаем с достойнство, с чест, със слава, с нетленен венец. Апостол Павел ни свидетелства чрез Тимотей, че Господ Иисус Христос дойде именно заради това и ние трябва да приемем тази истина, защото тя е вярна и е достойна за приемане. Дойде, за да спаси човеците от греха, да освободи вързания, падналия човек и да му даде възможност да се извисява пред Бога. Това не се постига случайно, а чрез добродетелен живот пред Бога. Човек трябва да заслужи това спасение, това обновление, да заслужи тази свобода. Една от най-важните добродетели е смирението. Да се смири човек, означава да осъзнае грешките си. Всички онези, които приемаха, че са грешни, се извисяваха до недостижими духовни висини като заставаха с чест и достойнство пред Божия престол и станаха онези, които да ходатайстват пред Бога и чрез своята молитва да бъдат застъпници за нас. Свети апостол Павел ни говори, че ние трябва да помним и да знаем думите на Евангелието и на писанието, да виждаме греховете си и да не униваме, да се стараем да не грешим, да се смиряваме и чрез смирението да призоваваме Божията благодат, която ни обновява, съхранява и извисява.

„Но затова бидох помилван – казва свети апостол Павел – за да покаже Иисус Христос в мене първи всичкото си дълготърпение за пример на ония, които повярват в Него за живот вечен.“

Свети апостол Павел говори за това, че макар и пленяван, затварян, бичуван, той е бил помилван многократно. Знаем това от неговото житие, от Свещеното писание.

„И затова бидох помилван“ - Сам Бог го помилва и му помага да премине през всички затруднения, изявявайки Своето дълготърпение за пример на ония, които повярват в Него за вечен живот.

Светият апостол Павел ни открива, че светостта е за всеки един, за всяка една християнска душа, към която е необходимо да се стремим и всичко онова, което преминаваме и преодоляваме през нашия живот да не ни обезкуражава, а точно обратното да ни кара още повече, още по-силно да обичаме Христа Бога и да изоставяме светското, преходното, тленното. Изграждайки се като достойни последователи по примера на Спасителя - Христови чеда да бъдем и вдъхновители на другите за живот вечен. По примера на свети апостол Павел, който въпреки че е бил грешен, се е покаял и поради неговото смирение Бог го е помилвал, за да покаже Своето дълготърпение, което да ни бъде пример и, което трябва да следваме. И когато се питаме как да живеем, какво да правим, как да го правим и как да отговорим на онова, което ни заобикаля, отговорът е – чрез примера, който ни дава Христос, с Христовото благовестие, за да има полза.

„А на Царя на вековете, на нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог - чест и слава вовеки веков. Амин!“ – казва свети апостол Павел, който, изтъква истинността на евангелското слово. Той разкрива защо е дошъл Христос, а именно да спаси грешниците. И всеки по примера на апостол Павел трябва да се стреми да придобие смирение и Божия благодат, осъзнавайки греховете си.

Да дава всеки един пример, че Бог проявява своето дълготърпение, за да повярват всички онези, които са около нас. Защото Евангелието се приема, Евангелието се проповядва с пример, с постоянство, с усърдие, а не с празни приказки. Израствайки духовно да прославяме Царя на вековете, Спасителя, Светата единосъщна и животворяща Троица – Отец и Син и Свети Дух, Който е нетленен, Който е невидим, Който е едничък премъдър Бог. Ние днес се кланяме на какви ли не богове. Днес се кланяме на какво ли не като издигаме в култ човешки същества, материални неща, които ни заобикалят. И това се вижда особено в моменти, когато лишени от финанси, лишени от комуникация, настръхваме и се ужасяваме, като виждаме, че без това не може. Но всичко това е тленно и преходно. То си отива от този свят, остава миналото, в небитието. Но Бог, Царят на вековете, е нетленен и придобили Го, приели Го в сърцата си и ние ставаме нетленни. Той е невидим, едничък, премъдър Бог. Той не се вижда и не случайно. Не се вижда по простата причина, че Бог създаде човека и му даде възможност да има свободна воля. Вървейки по пътя човекът да не бъде предизвикан да се спасява и да прави насила каквото и да е, защото Бог не иска да наруши тази свобода, която е дал на човеците и не иска онези, които Го следват, да Го следват, защото се страхуват от Него или, знаейки за Неговото съществуване да не смеят да мръднат нито на ляво нито на дясно, което ще лиши човек от свободната му воля. А Бог е дал избор на всеки един от нас. В една от молитвите се казва: „Ако Бог не беше невидим и ако не беше приел човешка плът и се яви на хората никой не можеше да устои на онова, което ще се види“. (из водосвета) От Стария завет знаем, че и Моисей и много пророци искаха да Го видят, но Бог рече на Моисей, че ако Му види лицето няма да остане жив. (Изход 33:20) Бог е невидим не защото се крие от нас, не защото не иска да Го видим. Адам и Ева Го виждаха и общуваха с Него, но поради това, че нарушиха Божията заповед и оскверниха Божията любов и щедрост бяха изгонени от Рая. От тук нататък им се даде възможност свободно да избират без да има каквото и да било вмешателство от страна на Бога - пряко или косвено, да имат избор и да преценят всеки според себе си онова, което му е потребно за негово добро, за негово спасение. Но премъдрият Бог ни е изпратил Сина Си, истинската вечна Премъдрост – София. Премъдростта, която да ни покаже пътят, който води към Царството небесно и да кажем: „А на Царя на вековете, на нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог - чест и слава вовеки веков. Амин”.

С това славословие трябва да завършим нашия живот, с това песнопение и възхвала трябва да живеем нашето земно съществуване като помним и знаем, че светостта е за нас и както всички се потрудиха и придобиха Царството небесно, така и ние е необходимо да се потрудим. И като залог за нашия труд, за нашите скърби, за нашите радости, през които преминаваме ще ни бъде дадено небесното Царство, ще придобием нетленен венец и ще застанем пред Божия престол, както апостолите, на които Христос каза, че ще съдят колената Израилеви. И ние ще се наредим до тях, и ние ще имаме тази чест и слава. Амин!

*Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 24.01.2016 г. - Апостол, с. 281.