„При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро; защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя. А които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил. Какво, прочее, ще кажем на това? Ако Бог е за нас, кой ще е против нас? Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко? Кой ще обвини избраниците Божии? Бог е. Който ги оправдава. Кой е, който ще осъжда? Христос Иисус, Който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайствува за нас. Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? както е писано: "заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане". Но във всичко това сдържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби. Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ».

(Рим. 8:28-39)

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Намираме се в Неделя Шестнайсета след Неделя подир Въздвижение, която днес е определена като Неделя на Митаря и Фарисея, което ще рече, че с днешната неделя даваме началото на подготовката ни за Великия и спасителен пост. Църквата насочва нашето внимание към покаянието. От днес до Великия пост, а и след това, Тя ни подготвя за великото тържество на духа, чрез което се удостояваме достойно и светло да посрещнем, да осъзнаем, да вникнем във Възкресението на нашия Спасител.

От днес навлиза в употреба и богослужебната книгата Постен Триод.

По време на Великия пост се укрепваме в духовен размисъл за всичко онова, което трябва да дадем на Бога, да поднесем нашето сърце Богу, за да бъде то Негово и Той да бъде наш. От днес в храма започва, по време на утринното богослужение, да се изпълнява и едно песнопение, което особено ни открива духа на всички онези дни до Великден, до Възкресение Христово. Църквата уместно вдъхновява всеки един от нас да бъде човек на смирението, на кротостта, на въздържанието, защото покаяние без това няма. Църковното песнопение казва: „Отвори ми вратите на покаянието жизнодавче. Духът ми бодърства в Твоя свят храм, носещ храм телесен цял осквернен, но като щедър очисти ме с благодатта на твоето благоутробие. Настави ме на пътя на покаянието, Богородице. Окалях душата си със срамни дела и преминах в леност целия си живот, но с твоите молитви ме избави от всяка нечистота.“ (Покаен тропар от Постния триод)

Този молитвен текст е точно изложение на състоянието, което Църквата иска да изгради в нас, за да подражаваме на митаря, който се кае и да пренебрегваме фарисея, който се превъзнасяше. Както ще видим Църквата ни кара да отхвърлим предишните дела на митаря. А защо не? Да подражаваме на делата, на добродетелите, които притежаваше фарисея, но не трябва да подражаваме на гордостта, лицемерието и егоизма му.

Днешният апостолски текст е иззет из писанията на светия апостол и проповедник на народите Павел до Римляните. Свети апостол Павел насърчава всеки един от нас днес да проумее Божията любов, Божията саможертва, желанието на Бог всеки един от нас да стане съпричастен на Христовия живот и пример, и подражавайки Му, да бъде в единство с Него.

Свети апостол Павел казва: „знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро; защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя.“

Свети апостол Павел, както знаем, казва на римляните: „Запознати сте. Не сте хора, които са неуки. Вие сте придобили познанието на Евангелието от Йерусалим.“ Както има свидетелства, първите християни в Рим бяха онези, които бяха дошли на празника в Йерусалим, и бяха свидетели на Петдесетницата, когато слязоха над апостолите огнените езици, Светия Дух, и тогава беше първата вдъхновена реч, проповед на свети апостол Петър. Тези, които бяха там, се наредиха първи да разнесат Словото Божие и да разгласят, че Църквата Христова е факт, че тя е облагодатена, и че тя има правото, и задължението да води и наставлява към спасение, и вечен живот, към Христа.

Християните бяха утвърдени в Евангелското Слово от свети апостол Петър, от примера на Църквата затова и свети апостол Павел казва, вие знаете. Вие сте запознати с онова, че които любят Бога, че онези, които го обичат и са отдали целия си живот Богу, са призвани по Негова воля. Те са призвани от Бога да бъдат такива. Бог ги е повикал. Бог ги е призовал. Всичко, което те правят съдейства към добро. Т. е. тези, които са приели Бога тези, които Бог е повикал и те са последвали Неговия глас - целият им живот, всичко, което вършат съдейства към добро т. е. първо да спасят душите си и след това да намерят цел в своя живот.

Защото днес тези, които не вярват в Бога, се съмняват в целта в своя живот. Когато ние, като християни, не намираме цел и смисъл в нашия живот това означава, че не сме на правилния Христов път. Трябва да се огледаме и да се вдъхновяваме от всичко онова, което четем, слушаме и ни се говори в храма, и да поправяме себе си, защото казва апостолът: „които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя.“

Бог определя всеки един от нас, всеки, който се роди, да бъде подражател на Сина Му, да бъде Христов Божий слуга, да се спаси. Но Бог никога, никого не насилва да изпълни това предопределение, защото е дал свободна воля на човека. Каквото да пожелаем, това да ни се случи. Каквото изберем, това ни се дава. Нека си спомним и Дева Мария, която многократно беше питана и беше подсещана от свети архангел Гавраил, който я извести и я попита, и тя каза: „ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.” (Лука 1:38) Тя беше определена, беше избрана, но тя даде съгласието си за това свещено Божествено тайнство - да роди Спасителя, да стане вместилище на Невместимия. Тя даде това съгласие, избра сама, защото Бог я беше избрал и тя се съгласи.

Затова и ние трябва да знаем, че едно е предопределение, което можем да променим, а друго е предопределение, което не можем да избягаме от него. Много често ние бъркаме тези две, като по този начин отпадаме от Евангелската истина, защото Христос е казал: „Който иска да върви след Мене.“ (Марк 8:34) Той не казва, че определени хора са избрани и други не могат да бъдат спасени. Затова Той отиваше и говореше, и искаше съгласието на хората, за да спасят душите си, и да последват Неговия път. Тъй че, ние които сме предузнали Божието, предопределени сме от Бога и сме тръгнали по Неговия път, а именно, да бъдем Христови, ставаме сходни с образа на Неговия Син. Ние ставаме христоносци, ние сме Христос, за да може нашият пример да бъде пръв между многото братя. Ние сме всички братя в Христа Бога. Той е наш център и основа в живота. Ние, изпълнявайки всичко в Негово име, Му подражаваме и изпълняваме, и се явяваме христоносци в света, в който живеем.

А които е предопределил, тях и призвал;» – казва свети апостол Павел – „и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил. Какво, прочее, ще кажем на това? Ако Бог е за нас, кой ще е против нас?

Виждаме каква духовна връзка има между Бога и човека, когато ние наистина възприемаме Божията воля, която е спасителна за нас. Бог има своя промисъл за всеки един от нас. Бог ни е избрал, оправдал и ни спасява. Той ни вика със своя Божествен глас и ни призовава към спасението. Когато чуваме Неговия глас ние като Негово стадо Божие трябва да вървим и следваме Неговия път, Неговия живот и Неговото Възкресение. Защото тези, които сме приели Неговия живот и път, Той оправдава и прославя. Какво ще рече това? Той, Който пожертва Своя единороден Син, Който даде за спасението на човеците от греха и падението, колко повече ще оправдае нас в нашия греховен живот и ще ни приеме при Себе Си когато сме в покаяние, постоянство, истина и ще ни прослави с това, че ще ни приеме в Своето Небесно Царство.

Както на онзи разбойник, който висеше на кръста, каза: „Днес ще бъдеш с мен в рая.“ (Лука 23:43) Така и ние ще бъдем прославени от този глас и тези слова. Апостолът казва: „Ако Бог е за нас, то кой ще е против нас.“ Когато ние сме с Бога, когато правим всичко в името на Бога, тогава ние ще бъдем с Бога и Бог ще бъде с нас. Ще има много против нас, но никой няма да може да ни надвие, защото Бог, Който сътвори небето и земята, Бог който спаси човека от любов и с любов, няма да даде да падне и косъм от главата ни. Верни са Неговите думи, че Той ще отмъсти за всеки, особено за своите праведници. А праведник е всеки, който живее в покаяние. Праведник е този, който вижда себе си, смирява се и се кае за своите грехове. Онзи, Който не пощади собствения Си Син, а го отдаде заради всички нас, ще ни подари всичко необходимо. Кой ще обвини избраниците Божии? Бог е Този, Който ги оправдава.

Кой е този, който ще осъжда Иисус Христос, Който умря и Възкръсна, Който е от дясно на Бога, и Който ходатайства за нас? Свети апостол Павел допълва че Бог, Който не пощади Сина Си, а го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него всичко. Христос каза: „даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.“ (Матей 28:18–20)

Такива ще бъдем и ние. Ще ни се даде и на нас всичко. И затова Христос казва на апостолите: „обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.“ (Лука 10:20) и още: „А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена.“ (Матей 19:28) Христос има тази чест и всеки един я придобива в Неговото име, за да съди онези, които са отхвърлили Бога. Което е Христово, то е и на онези, които са последвали Неговия път, Неговия живот. Бог възнаграждава всеки и кой ще обвини избраниците Божии. Никой не може да ги обвини, защото Бог е този, който ги оправдава. Даже някой и да съди, а ние много често правим това, важно е не това, което сме отсъдили, а Божият съд, който е над всичко и е последен, и от него не можем да избягаме. Господ Иисус Христос, който умря и възкръсна, който е отдясно на Бога и ходатайства за нас трябва да следваме. Да живеем в Негово име и да знаем, че когато сме с Него никой не може и няма да ни осъди.

Как ще разберем, че сме с Него и сме стъпили здраво на основата на Неговото Евангелие? Ще разберем това, когато следваме Евангелието, когато наистина живеем според Него и мерилото за Евангелския християнски живот е нашият живот, който да се съизмерява с Евангелските слова и благовестия.

Тогава никой не ще ни отлъчи от любовта Божия, каквото и да претърпяваме, казва апостолът – „скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? – нищо не може да ни отлъчи от любовта Божия. Тогава ще бъдем осъзнали всичко онова, което имаме в Христа и, че нищо не може да ни отлъчи от тази любов. Каквото и да се стреми да ни преломи, ние няма да се отлъчим от Бога.

Такива бяха мъчениците, такива бяха пустинниците, такива бяха милионите примери от създаването на Църквата до ден днешен, които свидетелстват, че няма сила, която да ги отлъчи от Божията любов.

“Както е писано“: - казва свети апостол Павел - "заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане". Но във всичко това сдържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби».

Свети апостол Павел, който знае на кого служи, който знае от кого е призван и какво говори със своя личен пример вдъхновява християните в Рим да знаят, че ги очакват изпитания в живота, подготвя ги за страдание, та тези, които казват, че са Христови да знаят, че когато си Христов нищо и никой не може да те отклони от Неговата любов, а ти си готов живота си да дадеш за Христа Бога само и само да засвидетелстваш тази любов и, разбира се, да спасиш себе си, душата си, и да станеш пример за света. Никой не може да ни отлъчи. Всеки ден ни умъртвяват и ни подмятат като овци за клане, защото християните доброволно са отивали да страдат за Христа, без да бъдат заставяни насила. Малко е трябвало, за да свидетелстват тази любов. И това е било основата на Църквата, за да се развие, да се разработи тази нива и ние днес да се наричаме християни, стъпили здраво на кръвта на мъчениците, на свидетелите на вярата, което не осъзнаваме, което пренебрегваме, което изоставяме като се стремим уж към истината, но не вървим към нея, а към пропастта на егоизма, падението, лицемерието, защото Евангелието много точно и ясно ни говори какви трябва да бъдем.

«Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ».

Колко е уверен и колко е силен апостол Павел, който казва, че нито ангелите – няма доверие на ангелите, на властите, на силите, нито на настоящето или бъдещето – той няма доверие на височини и дълбочини, няма доверие на нищо освен на Христа Бога, Който го е призовал, и Който проповядва. Той следва Неговите закони и заповеди, и никой нищо друго не може да му засвидетелства освен Христа, Който му е казал и което е приел като откровение от Него. Той няма доверие в нищо, освен в Христа. Никой не може да го отклони от това, което той е получил и приел. Неговите проповеди са свидетелство, че говори истината от Христово име. Като авторитет трябва да бъде ценен и спазван, защото е слово спасително и благо, което казва и показва, че и в Рим по негово време е имало хора, които са учели други Евангелски слова, по друг начин – от себе си.

Апостол Павел казва, че никакъв авторитет по – голям от Христа няма и нищо по – голямо от онова, което Христос е казал, няма за спазване. Който говори по – различно, анатема да му бъде. В галатийската Църква той казва, че дори и себе си слага в анатемата, ако дръзне да проповядва нещо друго. Затова казва свети апостол Павел, че никой не може нито смърт, нито живот, ни ангели, ни височина, ни дълбочина, нищо не може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса нашия Господ.

Важно и ценно е да бъдем твърди и да се уповаваме на Евангелието в мир, смирение, кротост, въздържание, в доброто и полезното в нас, и към самите нас, а след това този дар да раздаваме и на тези, които са около нас. Амин!

Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 01.02.2015 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 469.