„А ти си последвал моето учение, живот, намерение, вяра, моето великодушие, любов, търпение, моите гонения и страдания, що ме сполетяха в Антиохия, Икония, Листра, каквито гонения претърпях; и от всичко ме избави Господ. Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени. А лукави човеци и измамници ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани. Но ти пребъдвай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш, от кого си научен; пък ти и от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Христа Иисуса”.

(2 Тим. 3:10-15)

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Намираме се в Шестнадесета неделя след Неделя подир Въздвижение, която е посветена на Митаря и Фарисея и ни напомня за това, че смирението въздига, а гордостта унизява. Неделята е посветена на разказ из евангелието на свети евангелист Лука – притчата на Господ Иисус Христос за Митаря и Фарисея, които стоели на молитва в храма и по своему възнасяли прошения към Господ. Единият постъпвал горделиво и надменно, а другият – смирено и кротко. Единият бил отхвърлен, а другият – въздигнат. С отбелязването на Неделята на Митаря и Фарисея, Църквата Христова започва подготовка за навлизане във Великопостния период, през който, пребивавайки в смирение, покаяние и любов се удостояваме за посрещането на Великия празник Възкресение Христово. През периода на Великия Пост ние се отдаваме на молитва и въздържание от определени храни и напитки, а също така от сладострастие, за да се обновим чрез Възкресението на Иисуса Христа.

Днешното апостолско четиво, което ще разгледаме, е иззето из Второ Послание на свети апостол Павел до Тимотей. Посланието е изключително поучително и съдържателно, дава отговори на всеки един наш въпрос и ни вдъхновява да се устремим към чистота, знание и святост. Да осъзнаем себе си като Христови чеда, които изповядват Бога – Отец и Син и Свети Дух, а не изповядват някаква сила или някакъв разум, което води до заблуди и блуждаене в небитието. Свети апостол Павел наставлява своя предан ученик и последовател Тимотей. Словата на апостола към Тимотей са актуални и за нас днес. Поуките на апостолите и техните послания независимо, че по някога са адресирани към дадена личност важат за всеки един християнин, без значение от това дали е живял по времето на апостола или живее днес. „Ти си последвал моето учение, живот, намерение, вяра, моето великодушие, любов, търпение, моите гонения и страдания, що ме сполетяха в Антиохия, Икония, Листра, каквито гонения претърпях и от всичко ме избави Господ.“ – казва свети апостол Павел, утвърждавайки чрез тези думи, че Тимотей е негов верен последовател, че духовният живот е следване пътя на Христа. Този път следваха всички апостоли и техните ученици също последваха Христовият път по примера им. „Последвал си моето учение.“ – казва светия апостол и уточнява, че това учение не му принадлежи, а е дадено от самия Спасител – учението за Царството небесно; за прошката; покаянието; за истинската съвършена любов – да жертваш себе си заради своя ближен. Следвайки примера на апостолите и техните ученици, вървящи по пътя на Христа, ние черпим от вечния извор, от живата вода, която е Христос, Който е напоил и оживотворил Своите последователи, та чрез тях да се одухотворяваме и оживяваме и ние и да Му бъдем достойни чеда. Свети апостол Павел съветва Тимотей да последва неговия пример и да пребъдва във вярата и добродетелите, които наистина украсяват човешкия живот: великодушие, търпение, любов. Изреждайки всичко това апостол Павел не изтъква себе си, а силата на християнина и че въпреки всички трудности ние можем да бъдем Христови, да бъдем добродетелни. Изтъквайки на пръв поглед себе си апостолът показва, че духовният живот е за всеки и няма човек, който да не може да го постигне и да живее в него. Затова казвайки: „последвал си моето учение, живот, намерение, вяра, великодушие, любов, търпение“ апостолът показва на Тимотей, че всеки човек, както самият апостол Павел макар и да е грешен може да постигне всички тези добродетели, когато покори себе си на Христа и Той стане център и основа на живота му. Апостолът свидетелства, че Тимотей е последвал неговия път и е преминал през гонения и страдания, през които е преминал и самия апостол, но въпреки всичко Бог го е избавил. Свети апостол Павел ни учи, че пътя към постигане на духовно съвършенство, духовният живот не е без проблеми и препятствия защото дяволът – врагът на човешкото спасение ще създава спънки и ще се бори срещу това, но трябва да имаме силна вяра в Бога и да знаем, че всичко е от Него. Ако Бог не допусне дяволът не може даже да се доближи до нас, но Бог допуска всичко това, за да видим силата Божия и слабостта на врага на човешкото спасение, и да знаем, че нашата цел и смисъл на съществуването ни е да вървим по пътя на Христа, да се усъвършенстваме в духовното, да бъдем Божии и да пребъдем във вечността, в Божието царство пред Божия престол. Не трябва да очакваме, че живеейки в църквата и вървейки по пътя на Христа няма да претърпяваме несполуки, страдания, но точно обратното трябва да сме готови за тях. Защото този, който е Христов не е от този свят и света не го обича. Мислите, словата, делата на такъв човек, който следва Христа се изпълват с любов. Такъв човек постоянства в добродетелния живот и знаейки всичко това ще му бъде леко и ще намери утеха, защото ще разбира, че винаги е пред очите на Бог и Той му дава това, което му е полезно. Бог знае колко може да понесе всеки един и му дава според мярката. Той никога няма да ни изостави или забрави. Каквито и неприятности да имаме, каквито и гонения да претърпим Бог ще ни избави от тях, но ние да живеем наистина в Христовото учение и да следваме Неговия пример: да сме изпълнени със силна вяра и намерение да угодим Богу; да бъдем великодушни към всички; да имаме любов и търпение. Всичко това се проверява на дело не когато сме радостни и щастливи, а в страданията, които ни се изпращат. Когато ние страдаме за името Христово ние се превръщаме в истински християни, стъпили на Христовия път. Вървейки по Неговия път към Голготата - пътя на гоненията, чрез страданията и изпитанията се удостояваме Бог да ни избави и да ни протегне своята десница. „Всички които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса ще бъдат гонени“. – потвърждават думите на свети апостол Павел. В следващия стих светият апостол обяснява на Тимотей, че онези, които искат да живеят благочестиво, да бъдат Христови, да бъдат истински християни, да се обновят, ще бъдат гонени, така, както беше гонен Христос. Сам Христос казва: „Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят.“ (Йоан 15:20) Светът иска своето, а християнина трябва да дири Божието, не да трупа материални блага, а да се насочи към духовното. Християнинът не трябва да отхвърля тотално всичко материално, както някои еретически настроени люде учеха. Вещите трябва да ни служат в живота, а не да ставаме техни роби. Материалното не трябва да е основната ни цел, а то да ни послужи като трамплин да заобичаме още повече Бога и да приемем, да се устремим към нетленното, непреходното, вечното. Човек не може без храна и питие, но когато това стане основа на живота му, то тогава този човек се отдалечава от Бога. Трябва да имаме мярка, да не изпадаме в трупане на материални блага и да живеем само, за да удовлетворим плътта си. Въпреки че на друго място е казано: „Прекален светец и Богу не е драг“ (Еклисиаст 7:16). Това ни говори, че необходимо да имаме умереност във всичко и да молим Бог да вложи Своята воля в нас, за да постигаме съвършенството и истината и да имаме полза. Ние днес смятаме, че щом сме в църквата и се молим трябва да получаваме само неща, които ни харесват, само благодеяния, но апостол Павел ни казва, че ще бъдем и гонени, ще преминаваме през страдания, за да се покаже силата Божия, да се прояви Божията милост към нас и чрез нашето търпение и подвиг да се спасят мнозина.

„А лукави човеци и измамници ще напредват в злото като заблуждават и биват заблуждавани.“ – казва светия апостол. Той ни разкрива това, което се е случвало по негово време, но виждаме, че някой неща и днес са на особена почит. Много често се питаме защо лукавите човеци, измамниците, престъпниците напредват и са необезпокоявани, а онези, които са благочестиви, биват тъпкани. Както от древността, през вековете и до ден днешен нещата не са се променили много. Но това не означава, че тези, които вървят по пътя на греха са по-силни, а показва, че всеки ще получи заслужена отплата за онова, което върши през своя живот, защото в Светото Евангелие сам Христос казва: „които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.“(Йоан 5:29) Това има в предвид апостол Павел като казва: „…ще бъдете гонени…“, но така ще получим вечния живот, защото в този свят, в който днес ни има, а утре ни няма, трябва да се трудим за вечността, тук и сега, нежели за преходното, което сега го има, а след секунди може да изчезне.

„Но ти пребъдвай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш от кого си научен; пък ти от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Христа Иисуса.“

Свети апостол Павел вдъхновява Тимотей да се образова духовно, а не сам да мъдрува кое и как се случва. Да остави Светия Дух да го просвети. Ние знаем, че истинските отговори идват тогава, когато се молим, смиряваме и когато се допрем до Бога, както казва свети цар Давид: „Вкусете и ще видите, колко благ е Господ!“ (Пс. 33:9) Когато вкусим от добродетелния живот, от Христовото евангелско присъствие, виждаме колко е благо да общуваш с Бога и тогава си отговаряме на всички въпроси. Не може човек, който е потънал в материалното и служи на плътта, да разбере духовното, Божието. Това няма как да стане. Затова много хора разбират за духовното, когато ги сполети нещастие, когато, повлияни от своя начин на живот, навредят на себе си и на другите. Тогава те се обръщат към Бога. Не трябва да очакваме момента, когато ще се усетим зле и сме паднали на дъното, а нека наистина да се целеустремим към Бога и тогава, вкусвайки от Него, ще видим колко е благ, и колко ни е полезно това. Свети апостол Павел насърчава Тимотей да следва онова, на което е учен, да пази онова, което му е поверено и пребъдвайки в постоянство да бъде истински пример за Христовите последователи и чедата на апостола, и да помни, че е приел това знание от апостола на народите - Христовият последовател и благовестник Павел. Да помни, че знанието, което е приел не е от някакво движение, басни или неизвестно от кого, а от великия последовател на Христа. Това нека да не ни води към възвеличаване на самия апостол, а да ни подтиква да помним нашите наставници, да ги облажаваме за това, което са ни дали като пример с живота си за Христа. И този пример да служи за обновяването ни. Съветът на апостола към Тимотей да следва духовните писания, които знае от детството си, важи и за нас днес. Нека не забравяме Свещеното Писание. Много често се лутаме и търсим отговорите, но не ги получаваме, защото не четем Писанието, страним от него, от Библията и духовната литература, които често са само украшение в дома ни. Апостолът съветва Тимотей да чете свещеното Писание и да напредва в мъдрост чрез това и всичко това да му бъде за спасение чрез истинната, свята и съвършена вяра в Иисуса Христа. Днес всеки един от нас трябва да си вземе поука и да има правилно разбиране за нещата. Да знаем, че вярата се утвърждава чрез гоненията, страданията и придобиване на добродетелите. Нека да постоянстваме и да предаваме словата на Писанието чрез слово и пример, което ще послужи не само на нас самите за духовно извисяване, но и на всички, които са около нас. Амин!

Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 21.02.16 г.