ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.

17 Неделя след Неделя подир Въздвижение - на Блудния син



«Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо. Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ - за тялото. Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си. Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не! Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: "ще бъдат двамата една плът". А който се съединява с Господа, един дух е с Него. Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии».

(1Кор. 6:12-20)



Възлюбени в Господа братя и сестри,

Намираме се в Неделя Седемнадесета след Неделята подир Въздвижение, след големия християнски празник Въздигане на Честния Кръст. Днешната Неделя е определена от светите отци да бъде Неделя на Блудния син. Днес възпоменаваме и си припомняме едно събитие - притча от живота на Господа Иисуса Христа, чрез която Църквата днес ни възвещава смирението, кротостта, доверието и предпочитането да бъдем в лоното на Отца, да бъдем при нашия Отец небесен и да предпочитаме Неговия живот, Неговото дело, Неговото царство и Неговата благодат и да бъдем убедени в това, че само с Него и в Него ние ще намерим смисъл на нашия живот, на нашето земно и духовно съществуване.

Това е втората подготвителна неделя, чрез която се подготвяме за Великия и спасителен пост. Великият пост отърсва човешката природа от греха, от дявола и създава почва да богатеем за Бога в духовност в предпочитане на непреходното, на вечното, на истинното, отделянето на човека от земното и възнасянето на сърцето към небето, към Бога. Посредством това състояние ще достигнем и до златното Възкресение на Спасителя, което показва на всеки един човек силата и величието на Бога и това, че и ние трябва да се стремим с живота, който живеем към възкресение на душата и тялото, по примера на нашия Спасител Иисус Христос – Месията.

Апостолското четиво, което ще разгледаме днес, е иззето из писанията на свети апостол и проповедник на народите Павел до Евреите, до тези, към които беше насочено първоначално Словото Божие. Но, посредством мисионерското служение на апостолите и на апостол Павел, учението беше проповядвано и благовестено и на езичниците. В основата на всичко е Божията милваща благодат, която иска всеки човек да достигне до спасение и да прозре истината в Отца и Сина и Светия Дух.

Свети апостол Павел проповядва на евреите великите Божии дела, открива личността на Иисуса Христа и отбелязва, че Той е Онзи, Който е обещан и е дошъл да спаси човеците, да ги обнови отново и да ги постави в Рая. Апостол Павел подчертава, че ние трябва да служим на Бога с Дух и Истина, а не да се покоряваме на точката и запетаята, и живеейки в свободата, той ни казва, да бъдем внимателни и да бъдем наистина хора виждащи, усещащи, осъзнаващи всичко онова, което ни заобикаля и разумяващи да приемаме доброто и полезното, а онова, което не е добро, да отхвърлим от себе си.

Апостол Павел казва: „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо.“ Свети апостол Павел ни казва, че всичко е позволено, не само на него като апостол, а на всички всичко е позволено, но всичко, което е позволено трябва да изпитваме: „Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте.“ (1Солунци 5:21) Всичко ни е позволено, ние имаме, като християни, свобода да постъпваме, както желаем и както мислим за добре според онова, което сме приели като благовестие, но не всичко ни е полезно. Много често ние се улавяме в това, че уж живеем добре, уж сме християни, но в същото време като не разсъждаваме и не действаме по духовному отпадаме, живеейки и стоейки в църквата.

Трябва да бдим върху себе си и да бъдем убедени, и уверени, че и в едно и в другото човек може да падне, както в едното и в другото човек може и да се извиси. Може да си грешен, може да си паднал, но чрез това да спасиш душата си в смирението, в покаянието, в безсилието си и въпреки това ако се унесе човек, то той ще отпадне и ще изгуби всичко, и душата си. Също така, когато си грешен и живееш гордо в греха си и казваш, че нищо не те интересува – ти умираш, и в същото време, когато живееш за Бога, извисяваш себе си духовно във владеене на своето състояние, и в разпознаване на всичко, което е полезно и вредно, и знаеш силите си – се спасяваш и се издигаш. И в двете ситуации човек може и да придобие, и да изгуби. Гаранцията е, че ние трябва да знаем и да бъдем убедени, че да, позволено ни е, но не всичко ни е полезно. Не всичко ни е за спасение, не всичко е действително така, както изглежда и затова ние трябва да внимаваме.

Всичко ми е позволено.“ – казва свети апостол Павел на Евреите, но аз съм силен, аз съм мощен и няма да позволя да бъда обладан от каквото и да било, което ще ме отдалечи от Христа, защото това е вниманието и бдението, да бдиш върху себе си и да знаеш всичко онова, което ти е позволено, до къде твоите сили могат да го владеят, докъде се разпростират твоите възможности да бдиш и да се пазиш, за да не бъдеш наистина обладан. А апостолът, които знае своите сили и вяра, казва, въпреки всичко „аз няма да бъда обладан от нещо“, защото бдя върху себе си. Така и ние сме призвани. Да знаем. Христос ни дава свобода, но тази свобода нека не се превръща в свободия, а да се превръща в ситуации, чрез които да освещаваме себе си и да се превърнем в достойни Божии чеда.

Свети апостол Павел казва по-нататък „Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Не трябва да се привързва човек към вещественото, към тленното, към преходното. Храната, разбира се, е за корема и коремът е за храната, но Бог в свое време ще погуби и едното, и другото. Всяко нещо ще си замине там, където му е мястото и никой няма да познава ни корема, ни храната.

Ние сме призвани чрез тези слова да издигаме сърцата си към Бога и да предпочитаме преди всичко и най-вече Него, Неговата благодат и Неговата сила. Когато предпочетем именно това, тогава ще опознаем кое ни е позволено, кое ни е забранено и дали нещо ще се опре до нас, и ще ни обладае в грях, в падение, в нищета. Тогава ще имаме познанието и разбирането. Така че, не случайно свети апостол Павел казва това. Той иска да разберем, че не трябва да се стремим към преходното, а към вечното и да знаем, че нашето тяло не е за блудство, преяждане, пиянство, а ни е дадено за Господа, защото ние сме венецът на Божието творение. Ние сме венец, който украсява Божия труд. Нека угаждаме на Бога и доказваме наистина съвършенството на Неговия труд, и да Го извисяваме пред всички, които са около нас. Да извисяваме Неговото име като Творец, благ и Спасител. Той излива ежедневно, постоянно своята благодат върху всеки един от нас. Господ е за нас и ние сме за Господа. Ние трябва да мислим и да разсъждаваме как да привлечем Господ в нашите сърца – с чистота, с постоянство, с разсъдък и доверие. Когато направим това Господ ще се всели в нас и ще бъде част от нас. В крайна сметка към това сме призвани, това иска от нас Господ и всичко онова, което иска човека е да бъде в Бога и в Неговата благодат.

„Бог Господа възкреси и нас ще възкреси със силата Си.“ Към това се стремим, на това се надяваме особено в дните на пост и да знаем, и да усетим силата и мощта на Възкресението, и живеейки чисто и свято, според силите си, да възкръснем и ние, така, както и Бог възкреси Спасителя - Месията Иисус Христос. Бог възкреси Господа Иисуса Христа и онези, които вярват в Него, които са предали живота си и сърцето си Нему и те ще възкръснат, както Христос, по неговия пример. Затова се стремим да живеем духовно, затова се наричаме християни. Защото чрез наименованието християни потвърждаваме, че желаем да изживеем живота, който живя Христос и да се стремим към Неговата духовност, да носим и ние този кръст, да имаме тази духовност и да се насладим на Възкресението и на вечния живот по примера на Спасителя.

„Нима не знаете, че телата ви са Христови членове?“ – казва свети апостол Павел – „ И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не! Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: "ще бъдат двамата една плът". А който се съединява с Господа, един дух е с Него.

Свети апостол Павел вдъхновява Евреите, показва и на всеки един от нас всичко онова, което е съкровено, истинно и наистина трябва да постигнем. Да желаем телесна чистота, телесно извисяване, чисто, свято, съвършено, по примера на Спасителя, и вдъхновени и утвърдени, да живеем истинно и благодатно. Ние сме Христови членове, както ни казва свети апостол Павел и като такива трябва да се стремим да живеем благодатно. Щом телата на всеки един от нас са Христови членове ние сме длъжни, според призванието си, да постъпваме духовно, чисто и свято. Христос, чрез ап. Петър ни казва: "бъдете свети, понеже Аз съм свет". (1Петрово 1:16) Ние се стремим към святост, по примера на Спасителя, затова е необходимо да четем духовни текстове и да видим по грижата на апостол Павел към езическите народи да бъдат привлечени и те към Христа и въпреки че беше обвиняван, че благовестието е само за юдеите, той казва: Добре де, ако е така „да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница. Съвсем не!“Не може онези, които са Божий образ и творение да бъдат изоставени и отхвърлени. Благовестието е за всички и тук Апостолското четиво, за което ви казах, че е до Евреите, е насочено към Коринтяните, към онези, които бяха езичници. Свети апостол Павел беше обвиняван, че проповядва на езичниците, но той достойно заяви, че благовестието е за всички и затова пише до Коринтяните, че трябва да внимават, да бъдат бдителни, да се пазят и досегашния техен живот да не се повтаря, защото тези, които са повярвали в Христа, не трябва да смесват вярата си с езическите традиции и обичаи, те трябва да живеят достоен и чист живот. Да живеят съвършен евангелски живот, който дава свобода, но в тази свобода човек не трябва да отпада, а да се утвърждава в свободата, която е любов към Бога, доверие, всеотдайност, жертвоготовност.

Затова свети апостол Павел напомня: „Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: "ще бъдат двамата една плът", а който се съединява в молитва, във всеотдайност с Бога, „един дух е с Него.“ И в двата случая има съединение, но едното е пагубно, а другото е Божествено. Ние сме призвани да желаем Божественото съединение т. е. да бъдем Господни, за да бъдем един дух с Него, да бъдем съвършени в Христа и чрез това да бъдем пример за всеки, който е около нас.

Свети апостол Павел говори на Коринтяните, които са живеели в блудство, които са имали една единствена цел – да се наядат, да се напият и да блудстват помежду си, като казва: „Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши.“ Той казва, че най-големият грях е блудството, защото какъвто и друг грях да направи човек, той е извън тялото му, а блудника вместо да превърне своето тяло в обиталище на Духа, го превръща в дом на врага на човешкото спасение.

Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си?». Вие трябва да знаете да бъдете убедени - допълва свети апостол Павел. Тези думи са отправени и към нас днес. В нашето тяло живее Светият Дух и ние скверним този Дух, когато блудстваме и най-важното е, че ние не принадлежим на себе си. Ние сме Божии чеда и никой не може да каже, че господарува на себе си, защото един е този, който господарува и това е Бог – онзи, който е сътворил всичко видимо и невидимо. Ние сме Христови, Божии, Бог живее в нас и ние трябва да живеем такъв живот, чрез който да подражаваме на Него.

Защото вие сте скъпо купени.“ – казва свети апостол Павел. Кой ни е купил? Христос ни купи със Своята кръв, със Своята саможертва като дойде и доброволно пострада за нас. Той се разпъна за нас и беше прободен, и ни купи със кръвта Си, която проливаше ежедневно за спасението на човешкия род.

Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии».“ – казва свети апостол Павел на Коринтяните. Ние трябва в телата си и чрез словото си да прославяме Бога. Да го прославяме в душите си, защото всичко е Божие и ние също сме Божии. Всичко е в ръцете на Бога и не можем да добавим дори педя в ръста си и дори косъм не може да падне от главата ни без знанието на Бога. Преди да искаме нещо Той вече го знае. Ние сме Божии във всичко, колкото и да се извисяваме, да се гордеем и да обвиняваме Бога, и да се опитваме да Го заменим, Той ще бъде винаги до нас. Тогава, когато Го виждаме, но се превъзнасяме в гордост, ние губим и се отдалечаваме още повече от Него. Когато обаче го видим, паднем пред Него и кажем: „татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.“ (Лука 15:21), както каза завърналият се блуден син, то тогава Той ще ни вдигне и понесе на ръце. От нас зависи да направим крачка към Бога. Нека подадем ръката си на Бога, нека се оставим в Неговите длани и тогава можем да бъдем уверени, че щом сме с Него, ние сме свободни, само трябва да внимаваме и да наблюдаваме да не бъдем обладани от нещо, което е тленно и преходно, което ни принизява и спъва нашето издигане за да живеем във вечността. Амин!


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 08.02.2015 г.


*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 308.