4 Неделя на Великия пост ­ Преп. Йоан Лествичник*



„Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, думайки: "наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа". И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието. Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им. Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва, та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда, която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата, където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.”

(Евр. 6:13-20).


Възлюбени в Господа братя и сестри,


Намираме се в Четвърта неделя на Великия пост. Неделя, която е посветена на един преподобен отец. На един отец, които в своето духовно поприще, служи като истински пример не само за монасите, но и за всички християни - как трябва да живеят и какъв подвиг трябва да имат. Именно, това е свети Йоан, който е наречен Лествичник поради това, че написва една книга духовна наречена „Лествица“ или духовна стълбица с различни стъпала, които показват на християните, на монасите най-вече, как трябва да възрастват в своя духовен път и подвиг. Тази книга, според историческите сведения, е една от първите, след Евангелието и други богословски книги, които превеждат на български език светите братя Кирил и Методий. Чрез „Лествицата“ са възраствали в духовния подвиг хиляди и десетки хиляди благочестиви християни и монаси. Тази книга и днес всеки един от нас може да прочете, да намери и да се вдъхнови и да види за каква духовност, за какви примери истински става въпрос. И всичко това Църквата днес в деня на свети Йоан Лествичник ни лансира, както неговия живот, така и неговата книга „Лествица“, чрез която да се възкачваме по духовната стълбица, да спасим душите си и да се насладим на вечната и блажена радост, Божият рай, Божието спасение и Божията милост.

Апостолското четиво, което ще разгледаме днес, е иззето, както и в миналите недели, от писанията на свети апостол Павел до Евреите. И това всичко не е случайно, защото евреите бяха онези, които гонеха и преследваха Христос. Свети апостол Павел говореше на тях, проповядваше им, пращаше им послания, за да ги убеди с моменти от Свещеното писание на Стария Завет, че именно Този, Който той им проповядва, Когото те убиха е Христос – Месията, Спасителя и затова днес Църквата ни убеждава и нас, че нашият подвиг духовен на Великия пост и по принцип да знаем, че този, който почитаме Христос е истинският. Той е Божият Син, който дойде, пострада, и който вдъхновява всеки един от нас да има истински боговдъхновен живот, чрез който да наследи вечното и блажено царство. Чрез Христа Иисуса – Месията и Спасителя, Сина Божий – казва свети апостол Павел на Евреите.

„Бог когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си думайки: „наистина ще те благословя и преблагословя. Ще те размножа и преумножа.“ Тези думи на свети апостол Павел към Евреите показват, че Бог изпълни своето обещание на Авраам. Той му даде обещание, че ще го благослови и преблагослови, ще го размножи и преумножи. Знаем, че Авраам има две деца – едното, което е от една от наложниците му и от Сарра, която е истинската му жена, има едно момче. Поради Божието пророчество Авраам е очаквал, той е трябвало да има много деца, чрез които да бъде многоброен като земния пясък.

Но ние, които знаем и именно от думите на свети апостол Павел разбираме, че тук става въпрос за Божието обещание, което идва с идването на Господа Иисуса Христа, че когато Синът Божий дойде, когато привлече всички, целият свят постигне онова благовестие за Бога, за Евангелието тогава всички, които са духовни чеда на Авраама, ще станат негови чеда по обещание Божие, защото Бог говори на Авраама като се закле. „И тъй като“ – казва свети апостол Павел - „нямаше по-горен” от Себе Си, Той се закле в Себе Си, като каза на Авраам, че ще го „благослови и преблагослови” и ще го „размножи и преумножи.“

И той изпълни това свое обещание в лицето на всички християни по целия свят, които станаха духовни чеда на Авраам. А ние знаем, че духовното родство е много по-голямо от телесното затова и към Авраам се изпълни обещанието, което Бог му даде и Бог го благослови наистина и го преумножи, и от неговия род, от неговите недра произлезе целият християнски род. “И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието,“ – както казва свети апостол Павел. С дълготърпение – не търпение. Въпреки, че имаше две деца, въпреки че това му показваше, че няма как от две деца да има толкова много наследници. Но той прояви дълготърпение и в това дълготърпение, в тази вяра към Бога, в тази безкористност, която имаше Авраам, Бог го благослови и той стана баща на много народи, на целия християнски род, на целия свят.

Човеците се кълнат в по-горен от себе си и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им„ – казва свети апостол Павел.

Затова Бог като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля си послужи с клетва, та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда, която за душата ни е като непоклатна, яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата, където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков”.

Виждаме обяснението на свети апостол Павел, че „човеците се кълнат в по-горен от себе си” и когато човек се закълне, тогава спира „всяко противоречие помежду им”. Туря се край на противоречието, защото клетвата е краят - нещо, което показва истината, правдата. Затова и Бог си послужи с клетва, защото искаше думите Му да бъдат възприети. Искаше думите му да бъдат разбрани. Искаше думите му да бъдат усвоени достоверно. И това, което Бог направи, е че Той се закле в Себе Си, за да не мислят хората, че са излъгани, че ще бъдат излъгани. Напротив – да имат твърда утеха, да имат убеждението, че Божиите думи са истински.

Всеки един от нас хората винаги, когато има някакво съмнение, търси нещо, чрез което да се удостовери истината. И наистина ето един от начините – да се даде клетва, че това, което е, е така. И Бог, знаейки човешката природа, знаейки човекът какво прави, как мисли, как разсъждава ако не той – тези около него, си послужил с именно човешки механизъм. Дал клетва, за да не бъде изтълкувано Неговото Слово като лъжа, а напротив, че Бог говори истината и всичко това е, за да бъдем ние предстоящи здраво в надеждата.

Коя е тази надежда? Тази надежда е Иисус Христос. Тази надежда е Месията, Спасителят на света - Иисус, който дойде и който ни приведе пред Бога, който ни заведе в царството Божие, и който ни вдъхнови да бъдем истински Божии чеда, който ни показа Отца, който ни откри духовността, който ни отключи райското блаженство, раят, за да може да се върнем отново там, където бяхме. И да си послужим, разбира се, с един от древните примери в днешно време – дълготърпение. Авраам, освен че имаше вяра силна и покорност пред Бога, той имаше дълготърпение, той търпеше всяко нещо. Дълго търпеше. Не само, че постоянно търпеше, но дълготърпение означава неописуемо търпение, нечовешко търпение. Това е нещо, което трябва и ние днес да се оградим с него. Бог иска от нас да бъдем като Авраам. А когато човек е като Авраам, тогава той приема образа Авраамов и той служи именно на тези, които са до него, и тези, които по Божията воля и благодат, ще се докоснат до вярата, и вдъхновението Божие.

Авраам – всеки един от нас е призван да бъде като него. Да бъдем образ Авраамов, чрез това да възрастваме в примера Иисус Христов и да знаем, че трябва да бъдем и ние като всички онези, които послужиха Богу, които живееха и проповядваха Божието Слово, които вдъхновяваха народи, да бъдем техни подражатели, да се ползваме от техния пример и от тяхното вдъхновение.

Иисус Христос стана за нас Спасител. Той е нашият Бог. Той е второто лице на Света Троица. Този, Който няма начало и няма край. Този, Който дойде и ни спаси, Който принесе Себе Си в жертва съкровена, духовна, истинска, пред Божия престол. Изкупи ни и ни приведе пред Бога, като Негови деца, като Негови чеда, като венец на Неговото творение.

Затова и ние, вдъхновени от тези думи, които днес Църквата ни предлага, нека подражаваме на древните с дълготърпение, да си служим един другиму с любов, с надежда, с вяра и да проповядваме Божието Слово. Да разпространяваме Божията благодат, да бъдем вдъхновители на множеството, за да се удостоим и да станем истински наследници на Иисуса Христа, Негови духовни чеда, които Той да представи пред Своя Отец небесен и да каже: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде". (Евр. 2:13) Затова нека се вдъхновим, да се убедим в твърдостта на вярата, в истинността на нашата вяра и да подражаваме на всички, които бяха наша пътеводна светлина – светиите, от века до сега. Амин.


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 30.03.2014 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., с. 330.

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.