6 Неделя след Петдесетница - на Св. Отци от 6-те Вселенски събори*



„Верни са тия думи; и аз желая да потвърдяваш това, та, които са повярвали в Бога, да залягат да бъдат прилежни към добри дела: това е добро и полезно за човеците. А от глупави разисквания и родословия, препирни и разпри върху закона отбягвай, защото са безполезни и празни. Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си. Кога изпратя при тебе Артема или Тихика, побързай да дойдеш при мене в Никопол, защото реших там да презимувам. Зина законника и Аполоса погрижи се да изпроводиш тъй, че от нищо да нямат нужда. Нека и нашите се приучват да залягат към добри дела за необходимите потреби, та да не бъдат безплодни. Поздравяват те всички, които са с мене. Поздрави ония, които ни обичат по вяра. Благодатта да бъде с всички вас. Амин”.

(Тит гл.3, 8-15)


Възлюбени в Господа, братя и сестри,


Намираме се в шестата неделя след великия празник Петдесетница, когато почитаме и възхваляваме светите Отци от шестте Вселенски събора. В тази неделя по традиция Православната църква възпява и прославя основоположниците на нашата вяра и нашето богословие – светите отци от първите шест вселенски събора. Вселенските събори са гласовете на църквата. Те са събрания на светиите, свикани и проведени под ръководството на Светия Дух. Затова под техните актове отците се подписват с думите: „Изволися Святому Духу и нам“. Тези свети отци дадоха живота си за прослава на Евангелието, на евангелската проповед и благовестие на нашия Господ и Спасител Иисус Христос – този който дойде и даде себе Си жертва за греховете на човеците и ни обнови за живот вечен. Той ни показа пътя, по който трябва да вървим, за да достигнем до Бога. Да не търсим и изнамираме криволинейни пътища, а да следваме пътя, който води от Христа към Бога. Светите отци от шестте Вселенски събора са утвърждавали Христовата църква в единство с Евангелието.

Затова Първият вселенски събор е свикан срещу лъжеучението на свещеник Арий Александрийски, който отхвърля божествената природа на Божия Син – второто лице на светата троица. И дръзва да твърди, че Синът Божий е само висше творение. Съборът декларира, че Синът Божий е истинен Бог, роден преди всички векове и е единосъщен с Бог Отец.

Вторият вселенски събор е предизивикан от цариградския архиепископ Македоний, който отрича Божествеността на третото лице на Светата Троица и хули Светия Дух, като го призовава в творение. Съборът утвърждава догмата, учението за равенството и единосъщието на Светия Дух с Бог Отец и Бог Син.

Третият вселенски събор се провежда срещу ереста на цариградския патриарх Несторий, който смята, че на всяка природа трябва да съответства лице и по гностически маниер разделя човека Иисус от Бога Христос. Съборът постановява да се изповядват две съединени естества в богочовека.

Четвъртият вселенски събор заседава срещу ереста на цариградския монах Евтихий, който в борбата си против несторианството изпада в крайност и твърди, че божествената природа на Христос поглъща човешката и на практика остава единствена. Това лъжеучение се нарича монофизитство. С известния халкидонски орос съборът решава, че двете естества на Спасителя са съединени в едно лице, което е не слято, неизменно, неразделно.

Петият вселенски събор анатемосва съчиненията на тримата сирийски архиепископи – Теодор Непсуетски, Теодор Кирски и Ива Едески, които са идейни основатели на несторианството. С тях е осъден и ранно християнския богослов Ориген, който изповядва учение близко до прераждането и отрича вечността на адските страдания.

Шестият вселенски събор е свикан по повод лъжеучението на монотелитството, което признава две природи в Христа, но само една божествена воля. Съборът определя, че на двете естества съответстват две воли. Човешката не противоречи и не противоборства на божествената, а й е покорна. По този начин първите шест вселенски събора изясняват по блестящ начин същността на догматите, върху които се гради Църквата и християнската цивилизация. Затова с право можем да кажем, че Светите Отци, по думите на Евангелието, са светлината на света, която просвещава, освещава и обновява човека. От богопознанец го прави наследник на вечните блага.

Днешното Апостолско четиво е иззето из посланието на светия апостол Павел до Тит. То започва с думите: „Верни са тия думи“. И ние днес казваме „Верни са тия думи“, които споделяме, изповядваме, които са ни дадени за пример, за спасение и вечен живот. И казва апостол Павел на Тит:- „И аз желая това, та които са повярвали в Бога да залягат да бъдат прилежни към добри дела. Това е добро и полезно за човеците“. Виждаме как Светият апостол Павел и проповедник на народите вдъхновява, насърчава и подхожда бащински като дава на Тит и на онези, които са с него, да разберат кое е най-важно в живота, съкровено, чисто и свято, и към какво трябва да насочват своето внимание и мисли ежедневно. Думите са спасението и благовестието на Иисуса Христа. Те са верни и светия апостол желае от Тит, и респективно от всеки един от нас, да потвърждаваме с вяра, с желание тези евангелски думи. И щом сме ги приели, почувствали, щом сме тръгнали по Божия друм, да залягаме в тях, да бъдем прилежни, вдъхновени и чисти по сърце, и душа, и да имаме добри дела. Защото християнинът е човек, който изпъква сред другите с добрите си дела и доброто, което блика от сърцето му.

Защо? Защото „това е добро и полезно за човеците“ ни казва светият апостол Павел. Има много добри и полезни неща, но те са добри и полезни не само за нашето съществуване тук на земята, но и те събират съкровище, там на небето. Там пред Бога, пред Божия престол. Съкровище, което никой няма да открадне и да ни отнеме. Затова е хубаво да вярваме на думите на Евангелието, на думите Христови. Да се въплътят те в нашия живот, в нашето естество. Да бъдем прилежни и да залягаме да имаме добри дела, защото „това е добро и полезно за човеците“. За духовното ни и социално израстване и просперитет. А от глупави разисквания, препирни и разпри върху закона да отбягваме защото са безполезни и празни.

„Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си“ - ни наставлява светия апостол Павел. Той казва на Тит да страним и да отбягваме глупави препирни върху закона, върху Евангелието. Когато ние мислим за Евангелието, за доброто и полезното, за благословеното, не да насърчаваме себе си в изблик на ярост, на злоба, на лошотия, а напротив с мирен дух, със скромно сърце, със свита душа в Бога и покорност, в любов и послушание да пребъдваме в доверие пред Бога.

Затова светият апостол ни насърчава да бягаме от различни, глупави разисквания, които не са в наша власт и в нашето разпореждане да разглеждаме, да не съдим кой е по-голям и кой по-малък. Да не влизаме в различни препирни особено, когато се отнася за закона Божий, да бъдем смирени и кротки, и чрез това, като се всели в нас Божия Дух, да бъдем научени и просветени в пътя, по който трябва да вървим. В мъдрост, спокойствие и доверие, че Бог е този, който ръководи Църквата си, а не ние. „Не ние Него избрахме“ казва той, „а Аз вас Ви избрах. Вас ви избрах да бъдете мои“. Каква голяма чест, какво голямо доверие има Господ към нас, че ни избира и поставя да ръководим неговото стадо, а ние тънем в невежество, в злоба, лицемерие, обиди. И чрез всичко това, вървейки срещу Божията воля, хулим Светия Дух. А знаем, че хулейки придобива човек вечно осъждане и не прощаване на този грях. Тъй че ние трябва да отбягваме безполезни и празни приказки, законови разпри и препирни. Защото когато един човек е убеден в своето не можеш го отклони, а напротив още повече се разярява война и омраза. Но когато оставим всичко на Божията воля, както ни показват Светите Отци, като се вдъхновяваха от Евангелието и постъпваха по евангелски, те печелеха и Бог беше с тях. Трябва също така да страним и от еретици – хора, които в своята гордост и презрение към тези, които са срещу тях, отстъпват и са отстъпили от вярата. Не да ги мразим, а именно да страним, което означава да не ги подкрепяме в това, което е извращение на Евангелското слово. Да им показваме с нашата любов, че те грешат и със състрадание да им покажем, че трябва да се поправят в своите начинания. Да ги посъветваме. Да бъдем с тях в молитва пред Бога, за да ги отклони от грешния път. И да не възвеличаваме себе си, а да се смиряваме, тъй като смирението дава благодат, а гордостта ни отхвърля от Бога.

Да страним от еретиците не означава да се превъзнасяме пред тях и да се изпълваме с гордост, а да се смиряваме. Смирението е любов, състрадание, вдъхновение и помага на човека да се отвърне от грешния път. Всеки човек греши. „Но тези човеци са извратили себе си и грешат, като чрез това осъждат себе си самите“ - казва свети апостол Павел. Насърчава ни да се вдъхновяваме от Евангелието и да бъдем изпълнени с любов. Той имаше поводи да се сърди и да обвинява. Но не постъпваше по този начин. Той подхождаше бащински към всички, което поведение завеща и на нас. Нищо, че човек е съгрешил ние нека да сме до него и да го подкрепим. „И чрез това сме спечелили нашия брат“ – ни казва Евангелието.

„Когато изпратя при тебе Артема и Тихика, побързай да дойдеш при мене в Никопол, защото реших там да презимувам. Зина законника и Аполоса погрижи се да изпроводиш, тъй че от нищо да нямат нужда“ – светия апостол Павел моли Тит – неговият приятел и ученик, да се погрижи за онези, които той праща при него. Да стори това, което подобава. Да отиде при светия апостол Павел да си поговорят, защото има какво да си кажат. Каква вяра, какво вдъхновение и любов блика от този пасаж. Той ни учи да постъпваме с любов към тези, които са до нас, да се грижим щото да не им липсва нищо и да се ползваме с тяхното благоволение. И чрез тези си постъпки да се молим за опрощаване на греховете. Нека да залягаме над добри дела, та да не бъдат безплодни молитвите ни. Ние като християни сме призвани да даваме изобилни плодове, които да хранят и другите. Именно към това ни призовава и апостол Павел.

„Поздравяват те всички, които са с мене“ – казва свети апостол Павел на Тит. -„Поздрави ония, които ни обичат по вяра. Благодатта да бъде с всички вас. Амин“. Така завършва наставлението си апостол Павел.

Нека и ние, вдъхновени от тези думи, да почувстваме Божията обич и благодат и да се вдъхновим да бъдем истински последователи на свети апостол Павел и Тита, да се молим, да се трудим, да благоугаждаме и да придобиваме Христа в сърцето си. Амин.


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 13.07.2014 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 520. Неделя на Светите Отци на Шестте вселенски събори. Неделния ден от 13 до 19 юли.

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.