top of page

Малък и голям молебен канон: Кога, защо и от кого са създадени

Актуализирано: 1.09.2023 г.



Малкият и големият молебен канон към Пресвета Богородица са едни от най-обичаните богослужения в Православната църква. И двата канона са наречени „Молебни“, защото вярващите, чувствата, които отразяват каноните, ублажават и възхваляват и умоляват Богородица с посредничеството й и застъпничеството й пред човеколюбивия Бог и нейн Син „много може да направи майчиното моление пред благосърдието на Владиката1“, да удовлетвори и изпълни горещите молби на тези които и се молят „Ти, Която винаги се застъпваш, отзови се скоро на молитвата и се погрижи за умолението на тия, които Те почитат2“.

Както споменава проф. Йоанис Фундулис, двата канона са наречени „Малък“ - първи и „Голям“ – втори, малкият и големият параклис3, независимо, че имат еднакъв брой тропари, 32 общо и единият и другият, 4 във всяка песен. Обаче тропарите и ирмосите на Големия канон са очевидно по-обемни. Но това, както обяснява същият професор, не е достатъчно, за да бъде провъзгласен с прилагателното „Голям“. По-важното тук е, че този Голям канон се пее по-тържествено, особено през периода на Богородичен пост, както това показват и ексапостиларийте: „Апостоли събрали се тук от краищата на земята в Гетсиманската местност, погребете моето тяло, и Ти Сине и Боже мой, приеми моя дух.“4

Много малко изследвания са направени върху историческите причини, които са довели до съставянето на двата канона, както и до крайната морфология на двата параклиса. Сигурният факт за историята на двата канона е, че канонът на големия параклис е съставен от императора на Никея Теодор II, Дука Ласкарис. Неговата титла Дук ни показва, че е написал канона преди да се възкачи на трона на Никея през ноември 1254 г.

Малкият молебен канон, който е по-стар, се приписва от някои на монах Теостирикт, който е живял през девети век, докато някои други вярват, че е дело на Никейския митрополит Теофан Изповедник, Писател, който е живял през същия век. Някои, също така, го приписват на свети Йоан Дамаскин. В църковната книга „Часослов“5 е написано, че малкият молебен канон е „Творение на Теостирикт монах. Други „поддържат“ Теофан.“ Тези две имена е възможно да се отнасят за един и същи човек, в смисъл, че Теофан впоследствие става монах Теостирикт (Изповедник за светите икони).

Съвременни изследователи (Николаос Томадакис – професор по Византийска филология в Атинския Университет – и Йоанис Фундулис – професор по Литургика от Солунския Университет) формулират мнението, че става въпрос за един и същи човек, който носи и двете имен - неговото светско име Теофан и монашеското му име Теостирикт.

Роден в началото на 8-ми век в гр. Тригла във Витиния6, преподобни Теостирикт става монах на млади години в манастира на св. Йоан Богослов, наричан „Пелекити“, където по-късно е избран за игумен. Когато по заповед на император Константин V Копроним (741-775) известен кръвопроливец, управник на Мала Азия Михаил Лаханодракон започва да преследва изповедниците на светите икони, нахлува през нощта на Велики Четвъртък през 763 г. в светата обител, по време на светата Литургия. Игуменът преподобни Теостирикт отслужвал светата Литургия със 780 послушници-монаси, от които 70 били йеромонаси. (По време на сблъсъка, който е последвал са убити 400 монаси.)

Съставител на Големия молебен канон е император Теодор II Дука Ласкарис, император на Никейската империя, която е създадена след падането на Константинопол от латинците, като противостоене на Латинското господство, което се налага през Четвъртия Кръстоносен поход през 1204 – 1258, когато живее авторът Теодор II Ласкарис.

Теодор II Ласкарис8 е бил син на Йоан Ватаций и на Ирина Ласкарис и внук на Теодор I Ласкарис, създателят на Никейската държава. Наследява една много силна империя, както и той, такава я предава на своите наследници. Бил е образован - философски и богословски подготвен. Негови учители са били Никифор Влемиди и Теодор Акрополит.

Страдайки от тежка форма на епилепсия, не му е било възможно да изпълнява своите държавнически обязаности и затова с течение на времето, усложняването на здравословното му състояние и честите обсесии обръща много от високопоставените му офицери срещу него. Особено емоционално нестабилността му се изразява „като депресия или като дифузия на чувствата“. В едно от многобройните му писма, особено разкриващо вътрешната му психика, пише: „Видял си изцяло възрадвания,[да бъде] сломен, възвишен, изпълнен с грижа,[или] всячески ударен от печал и раняван. Оле, какво е станало със мен!? Нищо друго не бих могъл да изрека,освен – душевно очистване и плътско смирение, че да спаси Творецът и двете.“ (J.B. Papadopoulos)

По Божий промисъл Теодор Ласкарис се среща с личността на Теодора, царица на Епирското деспотство и днешна светица, покровителка на Арта7. Неговата дъщеря Мария е оженена за Никифор, първородния син на Михаил и Теодора. Характерът на Теодора – която е придобила „търпение на светица и съзнание на миролюбка“ (D.M.Nicol), но и любов и към Света Богородица е била образец и успокоителна за него. В трудните часове на безпомощния си живот и на личната болка, се учи от Теодора (която изпитанията в живота я накарали да изтекат от очите и „кървави сълзи“ и да се обръща в молитва много пъти към лицето на Света Богородица), да обръща своя поглед към лекарката Богородица. Както и да й посвети тържествени моления, които изразяват една силна душевна болка. Последствие от тези дълги молитвени вопли на Теодор към Света Богородица е и големият молебен канон, който той съставя.

Тъй като здравословното му състояние се влошава, Теодор се отказва от трона на Никея и се оттегля в манастира на Сосандрите9 западно от Никея, където става монах малко преди да почине. Умира през месец август 1258 г., преди или по време на попразненството, на осмия ден на Успение Богородично.

Теодор съставя канона на големия параклис, докато е още Дук, може би в момент на рецесия на болестта му, която е продължила повече от колкото е било по принцип, събитие, което е отдадено на чудо от Света Богородица към него. Канонът бързо е разпространен из манастирите на Никея, като по всяка вероятност е оформен като служба от монасите на Сосандрите или от околните манастири. По време на управлението на Теодор канонът е използван в съвременния му вид като голям молебен канон, като царска служба и е разпространена из цялата Никейска империя.

Още и в последните часове на Теодор големият канон е извършван ежедневно за негово изцерение. Не се знае точно денят на кончината на Теодор, но тай като се преставил около Успението на Света Богородица, можем спокойно да предположим, че службата голям молебен канон е пят ежедневно до деня на неговата смърт. Също така можем да предположим, че монасите от Сисандрийския манастир са посветили тази служба в памет на Теодор и е утвърдена като традиция да се пее всеки август, в памет на неговия автор.

Малко преди смъртта му е поискал да се изповяда. Паднал в нозете на изповедника и „сълзи, течаха по земята, в която лежеше и я измиваха, така че на глина ставаше тя... и "изоставих те Христе" постоянно викаше“. (Г. Акрополит)

Именно този вопъл на една интензивна душевна болка се препраща и от съдържанието на големия молебен канон, който днес имаме радостта в храмовете в дните на Богородичен пост да четем, и който вълнува вярващите със своите превъзходни стихове, изпълнени с дълбока вътрешна болка и терзание.

Тъжните предизвикателства валят скромната ми душа и облаците на бедствието покриват сърцето ми."

Погледни ме с ръката си и посети злото, което имам.

На 25 юли 1261 г. Алексий Стратигопул превзема Константинопол за сметка на Никейския император Михаил VIII Палеолог, давайки край на латинското присъствие на Кръстоносците от 1204 г. Несъмненото придобиване на Константинопол веднага е охарактеризирано като чудна намеса на Света Богородица. За да почете Света Богородица императорът взема решение да влезе в Града с религиозно шествие в дните на тържества в чест на Успение Богородично.

Между 25 юли и 15 август много благодарствени служби са извършени в Константинопол, сред които и големият молебен канон на Теодор Ласкарис. Новият императорски двор се изправя, обаче, пред следната дилема: Двете царски династии, на Теодор Ласкарис и Михаил Палеолог са се намирали в голяма омраза. Михаил е узурпирал властта от законния приемник и син на Теодор Йоан. Логично е, че е трудно царския двор да приеме служба, която напомня за династията на Теодор. Решението е намерено с използването на по-стария канон към Пресвета Богородица на монах Теостирикт.

Големият молебен канон остава да бъде използван само през дните на Богородичен пост, тъй като е особено свързан с паметта на Теодор, докато постепенно започне да се измества от малкия, който се разпространява еднакво на длъж и се използва, в крайна сметка, в продължение на цялата година (За всяка нужда).

Не знаем точно кога е утвърдено последователното използване на двата канона по време на Богородичния пост. Логично е да предположим как доста години след смъртта на Михаил, след като са забравени различията между двете династии, се утвърждава включването на двата канона през Богородичния пост, като хармония между двете традиции Никейска – Константинополска.

Двата молебни канона голям и малък са останали неизвестни за православните християни от Русия, които вземат гръцките литургични текстове през XI в., преведени на славянски език. Това е така, защото двата молебни канона не са били поместени в гръцките литургични книги в тази епоха.

България, която е близо до Константинопол и е закърмена от литургичната действителност на Града приема традицията на четене на молебните канони. По ред причини тази традиция е нарушена с навлизането на руския богослужебен тип. Традицията се възстановява към края на XX в., когато през 1996 г. в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски Чудотворец“ се утвърждава всяка сряда вечер да се изпълнява молебният канон от всички семинаристи. Тогава ректор на семинарията е архимандрит Сионий, сега Велички епископ, а ефимерий на семинарията е архимандрит Николай, сега Пловдивски митрополит. Тази традиция постепенно се поема и се внедрява първоначално в Софийска епархия, а постепенно и в други епархии в страната. (б. на пр.)

Големият молебен канон, както описват изследователите Николай Томадакис и Йоанис Фундулис, има повече личен характер „Отнася се към страданията и неблагоприятните моменти в живота на многострадалния император, който е страдал от нелечима душевна болка“. Споменава Томадакис, че: „Ако случаят с Теодорос Ласкарис е адаптиран към депресията и колебанията на гневното, грешно и болно съществуване на безбройните вярващи, това е точно причината за въвеждането на тази поетична връзка, т.е. в Големия молебен канон, в църковното служение като литургично използване.

Поетичността на Големия молебен канон е изразяване болка и вик на агония към Света Богородица, като тези характеристики показват един голям поет, както на пример: „Погледни добросърдечно, всевъзпявана Богородице, на моето тежко телесно страдание и изцери болестта на душата ми.“, както и много други.

Според приетата традиция, на малкият молебен канон се полага четенето на утринното евангелско четиво от празника Успение Богородично, а на големият се чете литургийното евангелско четиво от същия празник.


Текст: Протопрезвитер Димитрий Атанасиу

Превод с допълнения: Белоградчишки епископ Поликарп


1. Из Богородичен тропар на Шести час.

2. Из Богородичния кондак „Предстателство на християните“.

3. На гр. ез. „параклис“ означава „моление“.

4. Светилен на празника Успение Богородично.

5. Става въпрос за гръцкия часослов.

6. Древна област и царство в Северозападна Мала Азия, основано от тракийските племена на тините и витините.

7. Град Арта се намира в западна Гърция, в областта Епир.

8. Теодор II Ласкарис е женен за българската княгиня Елена, дъщеря на българския цар Иван Асен II и унгарската принцеса Ана-Мария. Тяхна дъщеря е Ирина Ласкарина Асенина, никейска принцеса и българска царица (1258 – 1268), втора съпруга на цар Константин Тих Асен (1257 – 1277).

9. Манастирът на Спасителя Христос Сосандрос е византийски манастир близо до Нимфей в Мала Азия. Манастирът е построен в чест на Света Богородица Скоропослушница.

Comments


bottom of page