СВЕТОГОРСКИ ТИПИК НА ЦЪРКОВНИТЕ СЛУЖБИ, ГЛАВА ВТОРА

ГЛАВА ВТОРА

РЕД НА ПОСЛЕДОВАНИЯТА В СЪБОТА

А) Час девети – Вечерня

(вечерта в петък)

Следва се обичайната последователност на ежедневната служба.

При „И нине..“ на стихирите се пее догматикът на Света Богородица по гласа на седмицата (напр. „Първа седмица, глас първи, Богородичен: Всемирную славу“).

Съществува традиция в манастирите на Света Гора всяка петъчна вечер да се отслужва панихида (виж гл. Х) с коливо в гробищния параклис на манастира преди вечернята¹, от ефимерия, четеца и клисаря².

След отпуста на вечернята, клисарят застава извън Католикона (основния храм) и раздава коливото на излизащите отци.

Б) Повечерие (петък вечер)

Понеже събота по обичай всички отци се причастяват, четецът на Повечерието, след Символа на вярата, чете канона на Светото Причастие. Клисарят запалва „Ладодкеирия“ на Христос от Литиято за Причастието. (Акатистите се пропускат или се отлагат).

В) Полунощница

Вместо „Непорочния“ се чете 9-та катизма от Псалтира и после молитвата на св. Евстратий, (Величая величаю…) вместо тази на св. Василий Велики (Господи Вседержителю…).

Г) Утреня – Първи час

Д) Трети и Шести час – Свето Причастие

На Шестия час клисарят поставя дискелия за четене с лице към братята, с лице на запад на обичайното място.

След завършването на старческата молитва на Шестия час „Боже и Господи…“ (без „Достойно есть“), прави поклон към игумена и бие ежедневното „сидераки“. След това започва четенето на Причастните молитви (без начало с „Благословен Бог..“  но присъединени към Шести час). Всички отците слушат прави и без була.

Последната фраза от молитвата на св. Симеон: „И сега с благодарна мисъл, с благодарно сърце, с благодарните членове на душата и тялото ми се покланям и величая, и Те славословя, Боже мой, защото си благословен сега и во веки. Амин.“ се произнася по три пъти. Първо се казва от игумена, след това от втория и третия по ред в братството. Следват молитвите „Боже, облекчи, отпусни“ и „Пред вратите на Твоя храм…“. После се казва „Достойно есть“. Игуменът³ поставя епитрахил и застава между двата големи „мануали“. Чете разрешителна молитва, а отците се покланят до земята — независимо от празника или обстоятелствата. След това следва отпуст от ефимерия.

Е) Божествена литургия, коливо за починалите

Божествената литургия в събота се отслужва — обичайно — в гробищния параклис на манастира. Клисарят се грижи още от предния ден за чистотата на параклиса и за всичко необходимо за Божествената литургия (просфора, вино и т.н.).

На Литургията, след входа с Евангелието и освен останалите тропари и кондаци, се пеят „Помяни Господи, яко Благ, рабы Твоя…“ и „Со святими упокой…“ на глас втори. След последния кондак — освен на празник — се пее „Яко начатки естества..“.

Четенето от „Апостола“ и Евангелието е за починалите.⁴

Причастен (освен ако има празник): „Блажени, яже избрал…“ или „Радуйтеся, праведнии…“ (както е посочено в Типика на св. Сава Освещени).

Докато свещеникът чете задамвонната молитви, клисарят поставя пред иконата на Господ маса и върху нея коливото, без да маха входния свещник.

След края на молитвата четецът казва Трисветото и т.н. Свещеникът („Яко твое есть царство…“) и започва да пее тропарите „Со духи праведних“ излизайки от олтара. Вторият тропар се изпява от десния клир, третият от свещеник, който вече е излязъл, а четвъртият от левия клир. Така се образува кръст.⁶

Свещеникът поменава имената на ктиторите на манастира и на починалите братя и отци, както и благодетелите и дарителите, от „проскомидията“.⁷

След възгласа „Яко ти еси возкресение…“ се пее „Буди имя Господне“.

Клисарят прибира масата с коливото и входния свещник.

Отпуст се извършва от Божествената литургия („Христос истиннй…“), без специалния отпуст от Великата панихида:⁸ „Воскресый из мертвых Христос истинный Бог наш…“.

Когато се извършва „Сарандалитургон“ (четиридесет литургии) за някой починал, се прави коливо във всички дни (освен в неделните дни).⁹

Обяснителни бележки към Втора глава

1.      Ако има следпразненство или предпразненство или честван светец не се пее заупокойния канона на гласа съботата сутрин, той се чете на Повечерието вместо канона от специалната книга с канони.

2.      На съботните панихиди се поменават всички починали ктитори и отци на манастира.

3.      При отсъствие на игумена, молитвата чете  духовникът на манастира.

4.      Ако поради празник в Типика не е предвидено четиво от службата за починали, не се чете нито „Апостолът“, нито Евангелието за починали.

На празник на светец или в друг случай се допуска само „Апостолът“ на починалите или само Евангелието, след прочитането на евангелския текст за светец.

5.      Малка, осмоъгълна дървена масичка — виж бележката в края (виж схема в Приложението).

6.      В Типика на Протата и Карея: в други манастири се четат всички от всички клирове.

7.      „Паррисия“ се нарича диптихът, съдържащ имената на ктиторите и големите благодетели на манастира. Чете се на Трисагия в събота и на „Да се помолим за всички…“ от Вечернята, Утреннята и Часовете на Литургията, при следната ектения: „Още се молим за блаженото успение на починалите отци и братя наши, и за прошка на всички техни прегрешения — волни и неволни…“

8.      Панихида: Става въпрос за специална служба с продължителност около един час. Пее се специално, отредено за определени панихиди на починали монаси (четиридесет дни и т.н.), на Задушница (Ψυχοσάββατα), в Неделята на Страшния съд, на Вечернята в навечерието на храмовия празник и, накрая, се чете всеки петък вечерта в гробищния параклис преди Вечернята.

9.      Светогорска рецепта за коливо: Използва се изчистена пшеница (т.е. обелена), за да се свари по-бързо. Вари се дотолкова, че да се разцепи, но да не се слепват зърната.

Добавят се следните съставки:

– нарязани орехи

– бадеми обелени и нарязани

– сушени смокини нарязани

– стафиди нарязани

– малко сусам

– малко канела на прах

Сместа се поставя в специална тава, използвана само за коливо, и се притиска с длани, за да се изравни повърхността.

Покрива се равномерно със стрит сухар. След това се поставя парче хартия и се притиска с длани отгоре. Хартията се маха и се слага захар (едра, не пудра захар).

Вземаме отново хартията и притискаме със стъклена чаша или длани.

Поръсваме със захар, след това с канела и изобразяваме кръст или празнувания светец.

На празниците в Атон, отците използват за украса на коливото захар, канела, бели и небелени бадеми, лешници и сушени плодове, и рисуват върху коливото цели икони — например: Успение Богородично.

Това са дела на търпение и благоговение.

Отговорен за приготвянето на коливото е брат, наричан „коливас“. В по-малки братства — клисарят.

*Светогорски типик, ред на църковните служби, издание на Светогорската килия „Благовещение“, Карея, Света гора - Атон. Издателство „Кастаниоти“, трето издание, Атина, 2004.

Първа глава може да видите ТУК.