Размишления върху Евангелието според св. ап. Матей:
„14 Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките.
15 Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си;
16 ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума;
17 ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар.“
Темата за разобличаването на греховете и недостатъците на ближния е особено важна в Светото Православие, защото пряко засяга начина, по който се отнасяме към своите братя и сестри.
В Евангелието според св. ап. Матей Господ Иисус Христос ни дава ясен пример как да постъпваме, когато наш брат съгреши спрямо нас. За съжаление, много хора често пропускат този библейски съвет и, вместо да търсят възстановяване на ближния с любов, се впускат в злостно осъждане и публично разобличаване. Нека разгледаме защо такъв подход е противен на християнските добродетели и как истинският християнин би трябвало да постъпи в подобна ситуация.
Христос ясно ни наставлява: "Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си" (Матей 18:15). Този стих е ключов за разбирането на правилния начин на изобличаване. Христос не призовава към публично разобличение, а към милостиво насаме, което има за цел да изгради и да възстанови отношенията. Първата стъпка е лична и дискретна – с цел да не уязвяваме и да не унижаваме брата, а да му помогнем в смирение и любов да осъзнае своята грешка. Свети Йоан Златоуст също говори за този подход: „Когато изобличаваш брата си, изобличавай го насаме, за да не посрамиш душата му, и така да отнемеш желанието му да се покае.“ Това светоотеческо наставление подчертава, че когато разобличаваме някого публично или злостно, всъщност пречим на неговото покаяние и се отклоняваме от християнския дух на милосърдие и състрадание.
Когато християнинът избира да разобличава злостно и публично своя брат, той вреди не само на него, но и на себе си. Злостното изобличаване често е продиктувано от гордост и осъдителност – стремежът да се почувстваме по-праведни от другите, като изтъкнем техните грехове. Спасителят ни предупреждава за опасността от такова отношение, когато казва: „Защо гледаш сламката в окото на брата си, а гредата в твоето око не усещаш?“ (Матей 7:3). Тази притча ясно ни напомня, че сме склонни да осъждаме другите за дребни грехове, като същевременно пренебрегваме собствените си по-сериозни недостатъци. Когато разобличаваме с ненавист и желание за унижение, ние всъщност разкриваме собственото си духовно падение, а не грешката на другия. Свети Тихон Задонски учи: „Когато разкриваш греховете на другите, всъщност разкриваш и своите собствени грехове, защото показваш липсата си на милост и състрадание.“ Този цитат е предупреждение, че злостното разобличаване ни отдалечава от Бога и ни лишава от Божията благодат, защото показва липсата на състрадание.
В посоченото учение от евангелист Матей, Христос ни напомня, че целта на изобличението е възстановяване и спечелване на брата, а не неговото унижение. Когато вярващият разобличава с любов и милост, той следва примера на Спасителя, Който винаги изцелява, а не унищожава. Както четем: „Тъй и вашият Отец Небесен не иска да загине ни един от тия малките“ (Матей 18:14). Бог желае спасението на всяка душа и всяко изобличение трябва да бъде с тази цел – да помогне на ближния да се поправи и да намери пътя обратно към Бога. Злостното разобличение, което има за цел да злепостави или унижи другия, е противно на Христовото учение и е форма на духовно насилие. Свети Серафим Саровски казва: „Стреми се да изправиш другите, но първо изправи себе си. Бъди милостив и ще видиш милост.“ Тези думи ни учат, че изобличението започва от самите нас – от нашето собствено смирение и стремеж към чистота. Ако подхождаме към изобличението без любов, ние сами се отклоняваме от Божията воля и ставаме като тези, които съдят без милост.
Как да следваме християнския подход на изобличение? Първо, важно е да подходим със смирение и разсъждение, както Христос учи – насаме, в любов и милост, като се стремим да помогнем, а не да навредим. Ако братът ни не послуша, едва тогава е допустимо да вземем един или двама свидетели и накрая – да споделим на църковната общност, ако това е необходимо. Св. Антоний Велики казва: „Любовта и кротостта са най-силните оръжия в изправянето на брата, защото гневът и осъждането само ще го отблъснат.“ Този цитат ни насочва да изобличаваме с кротост и любов, защото само така можем да докоснем сърцето на другия и да му дадем шанс за покаяние. Ако разобличаваме с осъдителност, ние рискуваме да отблъснем ближния и да го отдалечим от спасителния път.
Злостното разобличаване е противно на Христовото учение и показва липсата на милосърдие и любов. Истинският християнин не търси да злепостави или унижи другия, а да го насърчи към покаяние и духовно възстановяване. Процесът на изобличение трябва да бъде изграден на основата на любовта, състраданието и смирението, защото само така можем да спечелим брата си за Христа.
Следвайки Христовите думи, нека помним, че всеки човек е скъпоценен пред Бога и че нашата задача е да помагаме на ближните, а не да ги унижаваме. Нека подхождаме с милост и търпение, защото това е пътят към истинското братолюбие и изпълнение на Божията воля.
10.11.2024 г.
10.10.