СВЕТОГОРСКИ ТИПИК НА ЦЪРКОВНИТЕ СЛУЖБИ, ГЛАВА ПЪРВА



СВЕТОГОРСКИ ТИПИК*

НА ЦЪРКОВНИТЕ СЛУЖБИ


ЧАСТ ПЪРВА


Общи разпореждания


„Ще възвестявам сутрин Твоята милост и Твоята истина всяка нощ“


ГЛАВА ПЪРВА


ЕЖЕДНЕВЕН РЕД


А) Полунощница

Един час преди началото клисарят, отива в игуменарницата, взима благословение от игумена и ключовете на Католикона1. След което удря „камбаната будилник“2 и вратите на килиите на отците по ред като произнася „Молитвами святих отец“3. В 7:30 ч. (Византийско време) удря първото клепало4 около Католикона, пали кандилата, лусерните5, фенерите6 и осветлението на клировете7 на Католикона.

В 7:45 ч. удря второ клепало, в 8:00 ч. трето клепало. Свещеникът сваля булото си и поставя епитрахил, който виси на проскинитария на Господ в Литията. Дава начало на службата застанал пред затворената завеса на Царските двери8, защото полунощницата се чете в Литията.

Молитвата „Царю небесний“ се казва от игумена. С началото на „Непорочните“, клисарят прави поклон към игумена и удря всекидневното копано10 и сидераки.11

Молитвата на Св. Мардарий „Владико Боже“ се казва от игумена,12 а молитвите „Господи Вседържителю“, „Тя благословим“ и „Помяни Господи“ се четат от четеца на Полунощницата, а не от свещеника, както това е указано в Часослова.13

На третия полунощен тропар „Милосердия двери“, клисарят прави поклон към игумена и отваря Царските Двери.14 Запалва кадилницата15 за „Услишит тя“.

Свещеникът, докато казва „Помилуй нас“ е обърнат на изток. На отпустта се обръща към народа, а на „Помолим ся“, отново се обръща на изток. Казва „Молитвами“ и сваля епитрахила си, като го поставя на мястото му. Слага булото си и влиза в центлания храм, прави поклон към игумена, който вече е застанал на своето тронче.

Б) Утреня - Първи час

Свещеникът си сваля булото отваря завесата на дверите и слага епитрахила, който е окачен до иконата на Христос на иконостаса. Дава начало извън олтара, застанал пред Светите Дверите.

При четенето на „Услишит тя“ от четеца16 започва да кади храма. Съобразява се, връщайки се, когато казва „Яко Твое“ да бъде под големия полилей. Влиза кадейки в олтара и закача кадилницата. Пред Светата Трапеза възглася „Помилуй нас“ и веднага „Яко милостив“ без прошението за Архиерея (освен ако не предстои Архиерей).

Шестопсалмието се чете от игумена. Свещеникът чете тайно молитвите до „Слава“ на шестопсалмието пред Светата Трапеза. След което излиза от северната врата и продължава от където е спрял молитвите пред Господ на иконостаса. Затова клисарят запалва свещта на шестопсалмието17 в началото на псалом „Боже Боже мой“. Когато свещеникът прочете молитвите загася свещта. След шестопсалмието възглася великата ектения отвън на солея, обърнат на изток, пред Светите Двери. (Всички последващи ектении на утренята се казват от това място).

По време на ектенията клисарят запалва ладокерията на Господ и на Света Богородица.18 В началото на първата катизма се загасят. Когато се прочетат катизмите, почиства кандилата.

През зимата19 след втора катизма се чете поучение20. 50-ти псалом се чете от игумена. Клисарят запалва всички ладокерия, до средата на катизмата на третата част.21

След прочитането на шеста песен се чете синаксар.22 При фразата „Месеца тогоже“23 клисарят прави поклон пред игумена24 и бие всекидневното „сидераки“.25

Връщайки се подготвя кадилницата за девета песен.26

Накрая на осма песен отново запалва ладокерията. При пеенето на „Честнейшую“ всички си свалят булата и слизат от своите трончета. „Честнейшую“, девета песен, катавасията - или ирмоса - и ексапостилария винаги се пеят от игумена на десния клир и старшия монах на левия клир, т.е. те са „старчески“.

Стиховете на хвалите се изчитат. „Тебе слава подобает“ както и „Благо ест изповедатися“ се четат от игумена. На последното клисарят загася „ладокерията“. На Просителната ектения проверява кандилата.

След тропарите свещеникът възглася „Помилуй нас Боже“, прави отпуст и без да казва „Молитвами“ започва първи част.27

На „Слава“ на първи час клисарят удря „камбаната будилник“ и едно клепало с три спирки около храма.

Молитвата „Христе свете истинний“ е старческа. След молитвата (по традиция) изчитаме „Взбранной воеводе“ и се прави отпуст.

В) Трети, Шести час28

Свещеникът дава начало в параклиса където ще бъде отслужена света Литургия и започват часовете. Молитвите „Царю небесний“ и „Владико Боже“ са старчески. На „Слава“ на Шести час прави поклон към игумена и удря всекидневното копано и сидераки (за светата Литургия). Когато свещеникът удари звънчето на проскомидията, монасите поменават имена.29 След това покрива проскомидията и кади олтара и храма от дверите. Молитвата на Шести час „Боже и Господи сил“ е старческа. След молитвата се казва (по традиция) „Достойно ест“ и се прави отпуст.

Клисарят запалва в „драконите“ на иконостаса за света Литургия.30 Всички слизат от трончетата, свалят була и скуфии от главите си за „Благословено царство“.

Г) Света Литургия в параклис31

След „Благословено царство“ всички си застават на трончетата и слагат скуфии и була. Клисарят затваря дверите.32 Пеят се псалмите от изобразителните и блаженствата или всекидневните антифони33 „Молитвами Богородици“, „Спаси ни Сине Божий“ и т.н.

На „И нине“ на блаженствата или на третия антифон се прави малък вход:

Клисарят носи запаленият входен свещник излизайки от северната врата на олтара. След това отваря царските двери.34 Връща се при северната врата, прави велик поклон до земята, отваря вратата и съпровожда с непокрита глава свещеника с Евангелието, държейки в дясната си ръка входния свещник.35

Преминава под големия полилей и застава изправен пред Господ на иконостаса.

Когато свещеникът възгласи „Премудрост, прости“ клисарят издига входния свещник. След като влезе в олтара, клисарят връща входния свещник на мястото му, загася го и затваря Светите Двери.

Апостолът се чете разпевно (никога речитативно) от четеца.

От Апостола нататък отците не носят було но го сгъват и го поставят на раменете си около своя врат.

Свещеникът отваря Светите Двери и всичко се поема от четеца както следва:

ЧЕТЕЦ: „Прокимен на апостола!“

СВЕЩЕНИК: „Вонмем“.

ЧЕТЕЦ: Прокимен. Стихове.

СВЕЩЕНИК: „Премудрост“.

ЧЕТЕЦ: „Из посланието на Свети Апостол (името) до (името) - чтение“.

СВЕЩЕНИК: „Вонмем“.

ЧЕТЕЦ: „Братя, …“.

При четенето на Апостола свещеникът кади храма от Светите Двери. През това време клисарят запалва свещта на Светите Двери, ако е много тъмно.36

След прочитането на Апостола и благославянето от свещеника клисарят поставя пред Светите Двери запаления входен свещник и се връща на своето тронче. Евангелието, както и Апостолът,37 се четат винаги разпевно. След прочитането на Евангелието клисарят загася свещта на Светите Двери и входния свещник, който връща на своето място.

Следват ектенията за оглашените и херувимската песен, която се пее по гласа на владеещия глас.

Преди свещеникът да започне да кади на херувимската, клисарят отваря дверите. Когато свещеникът извърши поклоните за опрощение 38 и благослови, клисарят запалва входния свещник и го поставя на северните врати за Великия вход.

При фразата „Всякое нине житейское“39 се извършва Великият вход.40 На всекидневната света Литургия свещеникът не поменава, а след „Всех вас“ влиза в олтара възгласяйки „Свещенства ваши да помянет Господ Бог“.41

Клисарят затваря дверите и дръпва завесата, загася входния свещник и го поставя на мястото му.

Литургичните песнопения се произнасят разпевно от четеца (почти речитативно).42

На „Достойно ест“43 свещеникът благославя нафората. Клисарят затопля теплотата докато напълно заври и поставя нафората на левия клир с кана вино и няколко чашки, за тези които ще се причастяват.

След „Вонмем“ четецът възглася „В помощи всем благочестивим и православним христианом“, и нататък „Святая святим“. Четецът продължава със „Един свят, един Господ“, а псалтите пеят причастния на деня.

Клисарят загася „драконите“, запалва входния свещник и го поставя пред Светите Двери.

Отците се покланят на иконите.45 Когато свещеникът е готов дава сигнал с камбанката на Светата Трапеза. Клисарят отваря дверите и завесата, и докато трае причастяването държи входния свещник близо до свещеникът като му осветлява, изправен пред Света Богородица на иконостаса, тъй като не съществува друга светлина в храма освен мъждукащите кандила.46

От това място се отдръпва когато свещеникът възгласи „Всегда, нине и присно“ и поставя запаления входен свещник пред Господ на иконостаса.47 След задамвонната молитва го отдръпва и го загася.

Когато свещеникът прави отпустта, клисарят затваря дверите и завесата, и държи от дясно на свещеника нафората.

Клисарят винаги минава последен за нафора.

Докато трае отпустта отците слизат от трончетата си.

Свещеникът след като раздаде нафората, влиза в олтара през северната врата.

След нафората отците пият светена вода.48

Освен светата Четиридесетница и дните с пост (понеделник, сряда и петък), в които се полага веднъж на ден трапеза, след вечернята, освен подчертаните дни, трапезарят, малко преди края на светата Евхаристия, удря „камбаната будилник“ и всички отиват на трапеза.49

Д) Девети час – Вечерня

В 8:30 ч. клисарят отива в игуменарницата и прави поклон към игумена. Удря, облечен в мантия „камбаната будилник“ и първо клепало. Влиза в храма и запалва необходимото, както сутринта.50 В 8:45 ч. бие второ клепало, а в 9:00 ч. трето.

Свещеникът дава начало както сутринта пред затворените Царски Двери.

Започва четенето на Девети час в Литията.

На „Слава“ на Девети час клисарят прави поклон към игумена и отваря Царските Двери, излиза от храма и удря всекидневното копано и сидераки.

След това се връща в храма и запалва кадилницата за каждението от свещеникът на „Господи возвах“.

Молитвата „Владико Боже“ е старческа. Отпуст. Свещеникът поставя епитрахила си на Христос на Литията, слага си булото и прави поклон към игумена който вече е заел своето тронче в централния храм.

След това свещеникът си сваля булото, отваря завесата на светите двери, поставя си епитрахила, който виси на Господ на иконостаса и дава начало застанал пред светите двери.

103 псалом е старчески.

На втората „Слава“ на катизмата клисарят запалва всички ладокерии.

„Господи возвах“ се пее бързо.51 Три стихири от Октоиха (две от първата тройка и една от втората) и три от Минея. „Слава“, „И нине“ от Минея.52

На всекидневната вечерня, след „Свете тихии“ свещеникът не възглася „Вечерний прокимен“, а веднага се пее прокимена.

„Сподоби Господи“ и „Нине отпущаеши“ са старчески. На „Нине отпущаеши“ клисарят загася ладокерийте. „Утверди“ е старческа. Тогава всички слизат от трончетата си за отпустта.

Преди „Молитвами“ десния псалт казва (речитативно):

- „Услиши, Господи Иисусе Христе, моление нас грешних и помилуй нас“.

Левия псалт:

- „Да будет Господи милост Твоя на нас якоже уповахом на тя“.

Десният:

- „Вечная памят всем блаженопочившим и приснопамятним ктитором“.

Четецът:

- „Вечная памят им“.

И веднага „Молитвами“.53

Трапезарят, малко преди отпустта, удря камбаната будилник и след „Молитвами“ всички отиват на трапеза.54

Е) Повечерие

В 11:45 ч. клисарят запалва кандилата на Литията, осветлението на четеца и стъклените фенери. Затваря и Царските Двери. В 12:00 ч. прави поклон към игумена и удря всекидневното сидераки.

Свещеникът дава начало както при Полунощницата.

Малкото повечерие се чете в Литията.

След Символа на вярата клисарят запалва ладокерийто на Света Богородица, а монах (избран от типикара) чете пред иконата акатиста, стоящ с непокрита глава. Клисарят запалва всекидневната ръчна кадилница.55 След прочитането на акатиста я поднася на седящия на лявото тронче свещеник (виж схемата в раздела в края на тази книга) за да благослови тамяна. При четенето на „Достойно ест“, започва от дясно на Литията да кади светите икони и отците, излиза и в нарктика.56

Монахът след като прочете акатиста загася ладокерийто. След това антифонно се четат „Нескверная неблазная“, „И дажд нам“, „Преславная“, „Упование мое“, „Все упование“, казва се и „От Тебе радуется“, „Свети Ангеле“, „Богородице Дево“ три пъти и се прави отпуст, както на Полунощницата.

По време на отпустта отците се покланят на светите икони на Литията, като след „Молитвами“ всички правят земен поклон един към друг от мястото на което се намира всеки.

Излизайки вземат благословение от игумена, който е застанал от дясно на входната врата на храма.57

Клисарят загася светлините и кандилата освен на незаспиващите.58 Заключва Католикона, предава ключовете на игумена и се оттегля.59

Ж) За Теотокариото - Богородичния канон и Параклиса - Молебния канон

В светогорските манастири, на вечерните (освен вечерните с вход), след „Нине отпущаеши“ се пее Богородичен канон (от свети Никодим светогорец или Октоиха) по гласа на владеещия глас. В чест на Света Богородица всички стоят без була.60

Клисарят запалва всекидневната ръчна кадилница и ладокерито на Света Богородица на големия мануал.

Първа и трета песен пеят псалтите, а следващите песни пеят различни отци, избрани от типикара. На седма песен клисарят кади61 с малък воздух в ръката (само в дланта). След канона, загася ладокерито на Света Богородица. Вечернята продължава с Трисвятое, тропари и т.н. както се полага.

Този ред се следва и при Молебния канон. Свалянето на булата, ладокерито на Богородица, запалва и ръчната кадилница на шеста песен.62

Свещеникът чете Евангелието от светите двери, като клисарят организира всичко както и на светата Литургия при Евангелието.

Четните песни се пеят от десния клир, а нечетните от левия, за да се падне завършека на първенствуващия клир.

„Достойно ест“ и величанията винаги се пеят от двата клира. След Трисвятое се пеят тропарите „Помилуй нас Господи“.

Полага се да бъде извършен Молебен канон на вечерните без Теотокарио, преди света Литургия, след Шести час или по време на света Литургия както следва:

След „Вонмем“ и „Един свят, един Господ“ се чете „Господи, услиши“ и всичко до шеста песен (без ектении). След това се пее причастния на деня, до излизането на свещеника със светия потир.

След задамвонната молитва Молебният канон продължава с „Предстателство христиан“ и всичко останало до умилителните тропари и ектениите. След това се пее „Буди имя Господне“ и се прави отпуст на светата Литургия както обикновено. Преди „Молитвами“ се пее „Всем предстателствуеши, Благая“ и свещеникът раздава нафората. Накрая „Молитвами“.

Ако се извършва молебен канон извън друга служба, клисарят е необходимо да запали кандилата на Католикона или на параклиса и след това удря сидеракито.

В съботен ден и когато се отслужва бдение не се полага молебен канон.63


Обяснителни бележки към Първа глава


1. Ако игуменът отсъства, клисарят прави поклон към иконата на светеца на манастира или на Господ в нартикса.

2. „Камбана будилник“ се нарича камбаната която се намира на такова място щото да се чува от всички в манастира. Ако това не е ефективно, най-често има и втора камбана поставена на друго място. Използването се определя от нейното име - предупреждава отците за сутрешното правило и за други богослужения.

3. Клисарят чука по вратите на килиите казвайки „Молитвами“. Братята отвътре отговарят: „Амин“.

4. Клепало – малко мелодично дърво с ръкохватка по средата, известява службите. Бие се с дървено чукче. На първата обиколка с клепалото клисарят удря с един силен удар, в края на втората обиколка два силни удара, както и на третия - три силни удара. (Виж графиката на приложението).

5. Лусерна – от латински lux = светлина. Това е специална стъклена топка пълна със зехтин, с памучен фитил, поставен на метална основа или свещник. Използва се като осветление при четенето на молитвите.

Съществуват по принцип три в Католикона. Една на светата Трапеза, една на проскомидията (пали се само когато се отслужва света Литургия в Католикона) и една на мануала близо до проскинитария в чест на светеца на храма. Последната се казва „лусерна на службата“ и се пали в началото, като стои запалена до края на службата, без да бъде загасвана никога. (Виж графиката на приложението).

6. Фенер – кръгла стъклена купа с памучен фитил и напълнена със зехтин и вода (на всенощни бдения се слага червено вино вместо вода). Виси на специално въже. Използване: осветлява помещението където е поставена. (Виж графиката на приложението).

7. Клиросен светилник – специален фенер със зехтин и фитил използван за осветление на клира при четене. Поставя се над двата клира в Католикона и в дясната част на Литията (за четенето на Полунощницата, Девети час и Повечерието), и – изборно – пред големия полилей, към народа за четенето на поучения. (Виж графиката на приложението).

8. Царски двери – двери които водят от Литията към централния храм и се затварят със завеса. Наричат се „Царски“ защото във Византийската епоха през тях е минавал императорът влизайки в храма „Св. София“ в Константинопол.

9. Мантия – трябва да се подчертае, че по време на службите ефимерият, клисарят и четецът носят мантия която е черна монашеска дреха без ръкави, цялата надиплена.

Когато не е във фелон, а само с епитрахил, свещеникът винаги носи мантия. (Виж графиката на приложението).

10. Копано – голямо мелодично дърво висящо пред Католикона (всекидневно). Така нареченото празнично копано се намира на камбанарията и се бие когато дневният празнуван светец се почита с празнични камбани.

Копаното, както и клепалото са древни известители на богослужението използвани и в енорийските храмове много преди да се утвърди камбаната за това.

Произхождат от времето на Ной, който с нещо подобно е насочвал животните в Кивота. По този пример свещените мелодични дъски призовават вярващите да влязат в Кивота на спасението, Църквата. (Виж графиката на приложението).

11. Сидераки – мелодично желязо, известяващо за служба. Съществуват две: ежедневно, намиращо се пред Католикона и - празнично, намиращо се на камбанарията. (Виж графиката на приложението).

12. Когато отсъства игуменът се казва от първия по старшинство след игумена монах, независимо дали е свещеник. Когато отсъства и той се казва от втория по старшинство след него и т.н. Този ред се следва при всички старчески молитви и песни.

13. Упоменатите църковни книги са издание на „Апостолики диакония“ на Еладската Църква. Ако са използвани други издания, това се упоменава допълнително.

14. В някои манастири съществува друг ред или типик. Във Великата лавра, примерно, бият след като се отворят Царските двери, а в Григориу на втора „Слава“ на непорочните.

15. Кадилница без похлупак – нарича се така защото е без похлупак. Нарича се така за да се различава от клисаря.

Използването на такава кадилница се вижда от византийското изписване на дякони на стенописи, които държат подобни кадилници. (Виж графиката на приложението).

16. Четец – монах който е определен да чете катизмата на вечернята, „Услишит тя“, Първата катизма на Утренята и отговаря с Господи помилуй на прошенията на свещеника. По време на светата Литургия чете мелодично апостола както и на всекидневни служби отговаря мелодично на литургичните песнопения. По традиция обаче тези две послушания се поемат от едно лице.

17. Свещ на Шестопсалмието - така се нарича свещта, която се използва от свещеника при четенето на молитвите на Шестопсалмието. Намира се на дясната колона на светите двери. (Виж графиката на приложението).

В стария храма на Протата вместо свещ е поставена лусерна. Това важи и за други храмове (например във Филотей).

18. Ладокери – месингова тръба с вътрешно резервоарче, което се пълни със зехтин и се пали с памучен фитил. (Виж графиката на приложението). Съществуват най-малко две ладокерия в манастирските храмове: едно в дясно на големия мануал за Христос и един в ляво на големия мануал за Света Богородица.

Ако Ктоликонът разполага със свободно място, се поставят още четири мануала с повече ладокерия, две на колоната пред големия проскинитарий и две на двете първи колони държащи централния купола. На „Бог Господ“, обаче, заради малкото време се палят само тези на големите мануали – Христос и Богородица. (Виж графиката на приложението).

19. Зимен период се счита времето от празника на свети Йоан Богослов през септември до празника на свети Йоан Богослов през май или до Пасха.

20. Преди да свърши Втората катизма на псалтира клисарят поставя аналой – специална дървена поставка – за поучението между двата старчески трона, насочен към народа, и смъква фенера с осветлението (ако няма специален фенер поради ограничено място поставя една свещ до аналоя). (Виж графиката на приложението).

21. Ако каноните не се пеят но се четат клисарят запалва ладокериите на ирмоса на Трета песен, който се пее, за синаксара и за „Честнейшую“.

22. Прочитат се имената на светиите както и техните жития използва се синаксара на свети Никодим Светогорец, като най-пълен.

23. Виж Синаксара на свети Никодим.

24. Ако липсва, към Владишкия трон.

25. Сидеракито се бие на Синаксара заради послушанията (готвач, трапезари и т.н.).

То ги предупреждава че е дошло време за каждение на „Честнейшую“. В някои манастири вместо на Синаксара, удрят сидераки на „Честнейшую“, без обаче това да е свързано с посочената цел.

26. Когато свещеникът не носи фелон, но само мантия с епитрахил (само на всекидневните служби), винаги кади с кадилницата без похлупак и никога с кадилница с похлупак. Излиза от олтара и се връща отново в него, във всекидневните дни излиза, в които произнася ектениите отпред пред олтара.

27. Много типикари пропускат отпуста на Утренята, тъй като се повтаря в края на Първи час, но обаче този ред не се поддържа.

28. Всекидневната света Литургия се отслужва в параклис, а не в Католикона. Часовете Трети и Шести се четат в параклиса. Някои манастири имат множество свещеници и затова отслужват много литургии в различни параклиси едновременно, като отците се разделят.

Ако светата Литургия се отслужва в Католикона или в негов параклис то Трети и Шести час се четат в Литията.

29. На Проскомидията свещеникът звъни със звънец, който стои на определено място и службата спира. Отците свалят скуфии и була и слизат от трончетата си. Поменават тайно колкото имена имат, като свещеникът вади частици казвайки само „Помяни Господи“. След една или две минути отново удря звънеца и службата продължава от мястото където е спряла, а той покрива Проскомидията. След това кади целия храм от светите двери и прави отпуст на часовете.

30. Тъй като параклисите са с ограничени възможности не съществуват мануали. Вместо тях на царските икони на иконостаса се поставят месингови „клони“ с ладокерии обърнати на страни. Тъй като много често тези клони са с различни изображения – украси наподобяващи дракони са кръстени „дракони“. (Виж графиката на приложението).

31. Всекидневната света Литургия е бърза. Продължава от 45 мин. до 1 час.

32. Дверите (или „Светите Двери“) са затворени на всички богослужения (освен при съслужение). Отварят се само при преминаване на свещеника (при вход или каждение) и се затварят.

33. Виж Часослов издание на Светия Синод на БПЦ, София 1996 г., страница 67.

34. Клисарят за да отвори дверите е необходимо да направи малък поклон и да целуне кръста на върха на дверите.

35. Скуфията с булото се прехвърля на дясното рамо, а останалата част и крилете на лявото рамо, за да не би да падне по време на входа.

36. На лявата колона на светите двери съществува свещ с метална основа (като дракон) за осветление на четящия свещеник.

37. Освен на Господски и Богородични празници в обикновените дни се четат по два Апостола и две Евангелия. Първо, това което е по ред и второто на светията на деня или заупокойното (когато се отслужва Четиридесятница или в събота). Ако светията на деня няма Апостол или Евангелско четиво, чете се на Богородица (на 8 септември).

Когато на Утреня се четат канони на Богородица и на празнуван светец и се полага Велико славословие, се полага едно четиво на светеца и едно на Богородица.

38. Поклоните за опрощение - поклони към народа просейки прошка.

39. Всички музикални книги, стари и нови подчертават фразата „Яко да Царя“ с главна удебелена буква. Това се прави според древният ред за прекъсване при фразата „Отложим попечение“.

40. Никога клисарят не носи кадилница без похлупак на входа, нито се обръща към свещеникът, но просто предшества, само с входния свещник както на вечернята.

41. На следните свещени моменти на светата Литургия както възгласа „Благословено царство“ Велик вход, „Твоя от Твоих“, „Достойно ест“, „Вонмем Святая…“, и на „Со страхом Божиим“ до „Всегда, нине и присно“, отците слизат от трончетата си и стоят с непокрити глави.

42. Отслужването на света Литургия със затворена завеса до причастяването на вярващите и речитативното произнасяне на литургичните песнопения, според професор Фундулис, произхожда от древна и пред християнска традиция, която се следва, може би, само на Света гора. Това което се пее всекидневно:

А) АНТИФОННО

- Антифони, Блаженства

- Трисветата песен

- Буди имя Господне

Б) ХОРОВО

- Херувимска песен

- „Достойно ест“

- Причастен

В) ВХОДНИ ТРОПАРИ.

43. В стария храм на Протата „Достойно ест“ винаги се пее на втори глас, известно като „древно“, което съгласно традицията е онова, което е изпято пред чудотворната икона на „Достойно ест“ от архангел Гавриил.

44. Причастяващият се със светите тайни си взема сам нафора и отпива малко вино за да измие устата си (да не би да остане частица). Тази практика съществува и в Руската църква.

45. Игуменът първи се покланя на иконите от дясно и ляво (ако се намира в Католикона се покланя само на проскинитариите а не на иконостаса). След това прави поклон под големия полилей, три поклона с прекръстване и главонавеждане към Светите Двери, малък поклон към десния клир и към левия. След това първенствуващите свещеници, епитропите и отговорниците на манастира и останалите отци по ред на пострижение. Този ред се следва винаги при стиховните на Вечернята, на „Всякое дихание“ когато има поклонение пред свети мощи с помазание. На Вечернята след игумена се покланя ефимерия в мантия.

46. По време на светото причастие не съществува силна светлина, защото гори само една свещ на входния свещник, за да блести тайнствено само и единствено Истинската и Вечна светлина, Христос!

47. За осветляване на четящия задамвонната молитва свещеник.

48. Сред монасите съществува традиция, където след вземане на нафора пият няколко глътки светена вода. Заради това клисарят се грижи съдът със светена вода, който се намира в Литията да бъде винаги пълен. Ако светата Литургия се извършва в параклис и параклиса не разполага със свой съд, клисарят пренася този от Католикона. (Виж графиката на приложението).

49. Часът за обяда е различен от манастир в манастир. Така, в някой се хранят веднага след службата, в някой пеят Молебен канон и се хранят след преминаване на известно време от светата Литургия.

50. Ако осветлението в храма е достатъчно, не са необходими фенери, както и осветление на клировете.

51. Бързо се пеят и „Всякое дихание“ на хвалитните, тъй като и на „Господи возвах“ са пеят по същия начин. Ако, обаче, не съществуват стихири на хвалитните, псалмите се изпяват речитативно.

52. Когато минеят съдържа шест стихири, се пеят само те, като тези от октоиха се пропускат. Първенствуват винаги стиховните от минея ако има такива.

Във Ватопедската света обител се пеят, според традицията на манастира шест стихири и на ежедневни служби, като никога не се пеят тези от октоиха (освен неделя).

53. Този ред се следва при отпуста на утрината служба преди света Литургия.

Във храма на Протата „Услиши“ се казват от протоепистата и от епистата („Вечная памят“ от четеца), изправен срещу свещеника, който прави отпуст, на мястото където се поставя аналоя за поучение.

54. След вечернята и трапезата според светогорската манастирска традиция „олтарникът“ (свещеник отговорен за светия олтар) в епитрахил и ефимерия (също в епитрахил) поставят за поклонение на благочестивите поклонници светите мощи на манастира.

55. Катзион - ръчна кадилница – кадилница за ръка, която ползва само клисарят. (Виж графиката на приложението).

56. Каждението по време на Повечерието не се извършва във всички общежителни манастири на Света Гора.

57. Поради това съществува от дясно на притвора, преди Нартика, мраморен трон за игумена (на някои места като Зографския манастир има и втори, който е за ефимерия и се намира от другата страна.)

58. Незаспиващо кандило – задължително едно на светата Трапеза (за дарохранителницата), едно на проскинитария на светеца на храма, едно (или три) на проскинитария на Богородичната чудотворна икона на манастира, едно на проскинитария на менящата се икона и където прецени разпоредителят. Ако е възможно могат всички кандила да бъдат незаспиващи.

59. След Повечерието на отците е забранено да се събират на разговори както да приемат храма и вода (освен ако имат благословение от игумена или казването на 50 псалом).

60. Когато вечернята има вход и на каноните на Утренята има Богородичен канон, Теотокариото се пропуска.

61. Ред на кадене с ръчна кадилница.

Клисарят започва да кади зад Светата Трапеза. Кади Проскомидията и излиза от северните двери без да кади. Отива на Владишкия трон и го кади, връща се на Светите Двери, кади ги, кади иконите на Господ и на Богородица на иконостаса, проскинитариите на десния клир, клировете, обикаля зад мануалите и кади останалите икони на иконостаса, левия проскинитарий и клировете. Под фенера за поучения застава и кади към Светите Двери. Продължава кадейки „Преподобните“, Литията и Нартика (Виж графиката на храма от приложението) винаги от дясно на ляво. Връща се в централния храм без да кади. Кади Владишкия трон, проскинитариите в дясно и ляво, Светите Двери, Христос и Богородица на иконостаса и влиза в олтара през южните двери кадейки.

Кади Дяконикона и приключва каждението зад Светата Трапеза (при дарохранителницата, от където и започна).

Клисарят се стреми да кади по ритъма на пеенето.

На всекидневните каждения си закрива ръката с малка кърпа, а в празничните дни носи „Воздух“ на раменете си (виж глава Трета ,посочка 26 и графиката от приложението).

62. В стария храм на Протата свещеникът кади на седма песен с кадилница без похлупак.

63. В Протата всяка неделя вечер се пее Малък Богородичен канон с Евангелие от Големия канон.


*Светогорски типик, ред на църковните служби, издание на Светогорската килия „Благовещение“, Карея, Света гора - Атон. Издателство „Кастаниоти“, трето издание, Атина, 2004.

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.