„За пример на злострадание и дълго-търпение вземете, братя мои, пророците, които говориха в името Господне. Ето, ние облажаваме търпеливите. Слушали сте за търпението на Иова и видяхте какъв край му даде Господ, защото Господ е много милосърден и състрадателен. А преди всичко, братя мои, не се кълнете ни в небе, ни в земя, нито с друга някоя клетва; думата ви да бъде: да, да, и не, не, за да не паднете под осъждане. Страда ли зле някой между вас, нека се моли; весел ли е някой, нека пее псалми. Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят. Изповядвайте си един другиму греховете и молете се един за други, за да се изцерите; голяма сила има усърдната молитва на праведника, Илия беше подобострастен нам човек, и с молитва се помоли да няма дъжд: и не валя дъжд на земята три години и шест месеца. И пак се помоли: и небето даде дъжд, и земята произведе своя плод. Ако някой между вас, братя, се отклони от истината, и друг го обърне, нека тоя знае, че, който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове”.
(Иак. 5:10-20)
Възлюбени в Господа, братя и сестри,
Днес отбелязваме паметта на светия велик пророк Илия, който от древността е почитан, както от богоизбрания юдейски народ, така и в последствие, от християните, та до ден днешен. Той е пророкът благодетел. Пророкът снисхождащ към нашите немощи, вдъхновяващ ни да бъдем с велика вяра и доверие към нашия Бог – Твореца на небето и земята.
Апостолското четиво е свързано с празника на свети пророк Илия и е иззето из посланието на свети апостол Иаков. В него четем, че ние християните днес трябва да се поучим, за пример на дълготърпение и злострадание да имаме пророците, които говориха в името Господне. За пример трябва да следваме днес проповедите на пророците и апостолите, които благовестяха Бога и проповядваха словото Божие. Именно от такива хора – проповедници, трябва да взимаме пример на дълготърпение и злострадание. Те са били мъчени и гонени заради Господа, и са претърпели всичко с дългото си търпение, защото са Господни, и Той ги възнагради. Те бяха Негови и говореха от Негово Име. Той ги изпрати. Свети апостол Яков казва: „Ето, ние облажаваме търпеливите. Слушали сте за търпението на Йова и видяхте какъв край му даде Господ, защото Господ е много милосърден и състрадателен.“ Светият апостол Яков, изговаряйки тези думи, ни изтъква какви трябва да бъдат примерите, които трябва да следваме. Дава ни жив, евангелски, библейски пример на човек, който наистина се е утвърдил във вярата и е станал свят, станал е наистина богоподобен. „Ние облажаваме търпеливите“ - християните, облажаваме тези, които заради Бога, търпят страдание, глад, мъчение, нищета и какво ли не още. Всяко нещо търпят, заради Бога. Тях ги облажаваме. Те са ни за пример. И днес е същото. Прекланяме глава. Скланяме колене пред търпеливите, които претърпяват всичко, заради Бога. И Господ казва, че такива приемат Божията благодат. А на горделивите Господ се противи. „Търпението“ – ни изтъква свети апостол Яков – на Йов, който беше подложен на изпитания и Господ му отреди добър край. „Слушали сте за търпението на Йова.“ Знаем какъв край му отреди Господ, защото Той е много милосърден и състрадателен към всички нас – към праведни и грешни, към бедни и богати, към всички Свои чеда. И по този начин Господ ни показва пътя, по който да вървим, показва ни своята любов, която да сложим в сърцето си, да се стараем да постъпваме като Него.
Апостол Яков изтъква, че е необходимо да бъдем търпеливи и постоянни в делото, и да знаем, че търпението се увенчава с милосърдието и състраданието Божие. „Преди всичко, братя мои“ – казва апостола – „не се кълнете ни в небе, ни в земя“. „Нека думата ви да бъде: да, да, и не, не, за да не паднете под осъждане. Страда ли зле някой между вас, нека се моли; весел ли е някой, нека пее псалми. Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцели болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят“.
С всичките тези благодатни, насърчителни думи, които казва свети апостол Яков в своето съборно послание, той изтъква нещо много важно и скъпоценно за взаимоотношенията ни с хората и с Бога. Не бива да се кълне човек нито в небето, нито в земята, нито в каквото и да било друго, защото освен нашето да или не всичко друго ни води към осъждане. Защото, както ние осъждаме, така и биваме съдени. Трябва да се научим да бъдем внимателни, отговорни, доверчиви и чрез това, да бъде достойна думата ни. Всички сме хора и постъпваме по различен начин и е необходимо именно в различията да се подкрепяме и подпомагаме един друг, и когато падне някой в изкушение, да му подадем ръка, да го повдигнем, а не да го настъпим да пропадне още по на дълбоко. Той също така ни наставлява, когато някои от вашите братя не е добре, да му помагаме, да подпомагаме тези, които са в нужда, да се молим за тях. Да бъдем наистина в духовна кондиция. „Страда ли някой между вас, нека се моли“. За всеки един това е важно. Когато страдаме, духовно или телесно, ние сме длъжни да се молим, а когато сме весели и щастливи, когато сме удовлетворени не да седнем и да се напием и нахраним, а да пеем псалми. Да възхваляваме Бога, за това, което ни е дал. Да почитаме Твореца, който ни е почел с чест и достойнство и да му бъдем благодарни.
Ако някой между нас е болен, нека се съберат свещениците - проповедници на словото Божие, и на евангелието, и да се помолят над болния, и народа Божии също да се помоли. Да се помаже този човек с елей в името на Господа. Не в името на презвитерите, а в името на Господа. Важно е да отбележим, че всичко, което касае духовното ни и социално извисяване, напредъка ни ,трябва да се случва с името Господне, в името на нашия Господ Иисус Христос. Когато се молим да се молим в Негово име и когато просим да е с Неговото име. Когато помазваме, говорим, благославяме в Негово име да вършим това. И чрез силната вяра, с която вършим всичко това, ще получим онова, за което вдигаме ръцете си за молитва. Казано е: „И молитвата, произлизаща от вярата“ на тези, които правят това дело „ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят“.
Колко точно, истинно говори свети апостол Яков. Той е един от първите апостоли на Йерусалимската църква. Той е бил пример, както за християните, така и за юдеите, със своята доброта и изпълнено с любов сърце. Всички са го почитали с благоговение и духовен трепет като апостола на любовта. Той ни учи, че когато нашата молитва е изпълнена с любов и дух, не само болният ще бъде изцелен от Господа, но ако има грехове, които е направил – те ще му се простят.
Светият апостол Яков добавя: „Изповядвайте си един другиму греховете и молете се един за други, за да се изцерите: голяма сила има усърдната молитва на праведника“.
Така ни наставлява апостолът – да се молим един за друг, да се подпомагаме да изповядваме един другиму греховете си, за да се изцерим от всяко страдание духовно и телесно. Това е нашият труд в духа. И нека бъдем истински в молитвата, защото голяма е силата на усърдната молитва на праведните хора.
Всички ние можем да бъдем праведни. Праведността е определена за нас хората – венеца на Божието творение. И църквата ни насърчава това, да дирим днес, и в това да живеем. Да се наслаждаваме и да бъдем във всичко наистина праведни. Светият апостол Яков ни напомня за светия пророк Илия, като казва: „Илия беше подобострастен нам човек, и с молитва се помоли да няма дъжд: и не валя дъжд на земята три години и шест месеца. И пак се помоли: и небето даде дъжд, и земята произведе своя плод. Ако някой между вас, братя, се отклони от истината, и друг го обърне, нека тоя знае, че, който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове“.
Ето още един велик пример за подражание, за чиста вяра, за надежда и любов. Апостол Яков ни показва личността на свети пророк Илия. Първо говорихме за Йов, който беше дълготърпелив и ни даде пример за това. А след него ни говори за Илия – човек, като всички нас, подобострастен нам, но неговата всеотдайна и силна молитва спираше дъжда и се случваше това, за което се е молил, защото светият праведник Илия молеше Бога и Господ го чуваше, и му даваше това, за което се е помолил. Виждаме голямата сила на усърдната молитва на праведника. Така и ние да се молим с усърдие и вяра, и да следваме примера на апостола. Апостол Яков ни насърчава да помагаме на тези, които са свърнали от пътя и такъв човек, който помогне на свърналия ще спаси една душа, и не само това, но и ще покрие с това, и много свои грехове. С това той ни показва, че всяко нещо, което правим в името на Бога, ни се отплаща стократно и най-вече наследяваме живот вечен. Ние трябва да бъдем истински християни, почитащи Бога с дух и истина. Да бъдем истински, утвърдени във вярата, за да даваме добри плодове и не само това. Да бъдем апостоли и проповедници там, където се намираме и да знаем, че сме призвани да призоваваме, да отклоняваме човека от грешния му път и да го водим към Бога за спасение и вечен, и блажен живот. Да насочим човека да върви по този свещен път, по примера на светите отци, пророци от Стария и Новия завет. мощ която дава на човека свобода, радост и прошка на греховете. Амин.
Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 20.07.2014 г.
*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 523 - св. пророк Илия.