„А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов. Затова е и казано: "като се възкачи на височината, плени плен и даде дарове на човеците". А "възкачи се" що означава, ако не това, че Той е и слязъл по-напред в най-долните места на земята? Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко. И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители, за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово, докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство”.
(Ефесяни 4:7-13)
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Неделята, в която се намираме днес, е наречена Неделя след Богоявление, което означава, че все още Църквата ни насърчава да вникваме и осмисляме събитието на Кръщението Господне и то да бъде част от нашия живот.
Както много пъти сме отбелязвали така и сега ще кажем, че големите празници, особено Господните, ги отбелязваме много преди самия празник, подготвяйки се за самия ден и много след него. Така и днес отбелязваме, не случайно Неделята след Богоявление, за да се насърчаваме все още в духовното, в истинското, в Евангелското, чрез Богоявлението. Подтикваме се да живеем по Христов начин. Говорим за Христа, говорим за Неговото явяване, за Неговото излизане на проповед, за Неговата спасителна мисия сред човеците. Говорим за всичко онова, което Христос ни даде и се насърчаваме чрез това да му подражаваме. Да бъдем Христови, да бъдем истински християни. Това, че почитаме все още Богоявлението и се насочва нашето внимание към него, не е случайно. То е за да помним, да знаем и в помненето и знаенето, да се усъвършенстваме в доброто и полезното – да бъдем подражатели и следовници на Христа.
Апостолското четиво, което ще разгледаме, е иззето из писанията, наставленията на свети апостол Павел до Ефесяните. Едно наставление, което показва на всеки един от нас всичко онова, което Господ е предвидил за всеки един от нас, че ние трябва да се ползваме максимално, да знаем нашите сили, нашите възможности, нашия талант, който Бог ни е дал. В него да възрастваме а онова, което нямаме, онова което не сме придобили и не можем да придобием да се ползваме от това, което имат другите. Да се ползваме от нашите по-малки братя и именно чрез единство и припокриване в немощите да живеем като едно голямо семейство.
Светият апостол и проповедник на народите Павел казва на Ефесяните: „А на всеки един от нас” християните, на тези които сме се посветили на Бога,” благодатта е дадена по мярката на дара Христов.“ Свети апостол Павел говори за дарбите. За това кое, как и колко Господ е дал на всеки. И това, че казва: „На всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов.“ означава, че Господ подхожда към всеки един от нас и ни дава толкова, колкото можем да понесем. Дава ни това, в което можем да бъдем достойни и ни насърчава в това, което можем да понесем и в него да богатеем за вярата и за прослава на Божието име. Затова всичко ни се дава според мярката на дара Христов. Толкова, колкото можем да понесем. Много пъти избираме и, разбира се, негодуваме преди всичко и най-вече към онова, което имат другите, като мислим, че ние сме изоставени, пренебрегнати, че на нас малко е дадено. Но християнският дух, християнското мислене и настроение винаги трябва да бъде такова, че Господ ни дава това, което можем да понесем, това, което можем като тежест да носим. Дава ни това, чрез което да се спасим и да живеем в щастлив духовен живот, а не да униваме, да падаме духом и да бъдем безсилни. Господ дава на всеки това, от което има нужда. Дава, ще кажа отново, това което можем да понесем. Не ни товари. От което се вижда отново и не случайно, че Господ до такава степен ни обича и снисхожда към нашите немощи, че ни дава тежест, такава която наистина да е посилна за нашите плещи. И не само това. Но както казва свети апостол Павел, благодатта на всеки един от нас е дадена по мярката на Христовия дух и на Христовия дар. Какво означава това? Означава, че Господ не ни дава тежести, а ни излива своята благодат. Господ не ни наказва, а ни ощастливява. Господ не ни ругае, а ни милва, защото да ни даде Господ всичко по своята благодат означава, че Той се грижи за всеки един от нас и ни помага.
„Затова е и казано” – казва свети апостол Павел – "като се възкачи на височината, плени плен и даде дарове на човеците". И сам той казва: „А "възкачи се" що означава, ако не това, че Той е и слязъл по-напред в най-долните места на земята? Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко.“
Говорейки за Божията любов и милост свети апостол Павел, говорейки за дарбите, за това кой, къде е поставил Бог, говори във всичко това, за величието на Спасителя Господа Иисуса Христа, който ни даде дарове. Тези дарове, които Той спечели за човеците със своята саможертва като, бидейки равен на Отца, съвечен Той слезе, прие човешки образ, прие човешка природа. Стана като нас. Слезе по-ниско от долните места. Той слезе и в най – долните места на земята, за да бъде наистина изпълнител и възкресител най – вече на Бога, на вечното, на непреходното, на това, което спасява човека. Говори за Спасителя Господа Иисуса Христа, който се възнесе и седна от дясно на Отца, и който каза: „даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.” (Мат. 28:18-20)
Апостол Павел говори за Спасителя, Него проповядва на Ефесяните. И ние трябва да прегърнем тази негова проповед. Да се вдъхновим още повече отколкото можем и да знаем, че каквото и духовно, социално и светско да ни заобикаля, нашето мислене, нашето настроение трябва да бъде с Христа и в Христа, и всеки един от нас да го признава за такъв, какъвто Той се представи, и какъвто ни беше представен от Бога. Да вярваме в Неговото Име, защото в Него е Божието благоволение и Той е нашият Бог и Спасител, и застъпник пред Бога за всяка една душа, която вярва в Неговото име. Той е Същият, който слезе по – напред в най – долните места на земята. Той се и възкачи по – горе от всички небеса, за да изпълни всичко. Христос дойде на земята, слезе и в долните селения като възкреси всички и въздигна, както Себе Си, така и всички. Въздигна ги и им даде възможност за живот вечен. Той въздига и нас ежедневно. Колкото и да грешим, колкото и да падаме, Той ни издига и възвеличава нашата природа със своето възкресение.
Свети апостол Павел казва, че този Същият Христос – Бог, Този Който ни изкупи, Този, Който ни освободи от примките на греха и на дявола, Той даде дарби, даде чрез Своята благодат дарове на хората, като едни постави да бъдат апостоли. Други постави да бъдат пророци, други да бъдат евангелисти, други да бъдат пастири и учители. Всичко това е първо, за да има ред, да има дисциплина, да има такива, които да разпределят, да дават, които да отговарят според дара си за това, което Бог им е дал и всичко да бъде „за усъвършенстване на светиите”, на християните в тяхното дело и служение, което е - да бъдат едно тяло Христово. Да съзидат себе си и общността като едно тяло Христово в мир, в единомислие, в разбирателство, в любов. Затова и казваме, че Господ с мъдрост всичко е сътворил и устроил. Не можем всички да бъдем апостоли, не можем всички да бъдем пророци, както и не можем всички да бъдем евангелисти, пастири, учители. На всеки Бог е дал от своята благодатна дарба дар да бъде апостол, пророк или евангелист, пастир, учител. Не можем всички да бъдем еднакви, да знаем всичко и да можем всичко. Това е определено от Бог и Той е дал на всеки един от нас толкова, колкото може да понесе.
За съжаление, обаче днес в обществото, в което живеем, ние сме всичко и всеки, ние можем, ние знаем, ние сме достойни. Който и да попиташ, с когото и да говориш – той знае всичко, той е достоен за всяко място, за всеки сан. Той е достоен и от Бога повече дори и е готов да застане на Неговото място. Скоро ми попадна един текст, където са показани лицата на много велики личности от историята на човечеството, където пишеше: „Всички те искаха да бъдат богове.“ И от долу под тях образа на Спасителя Христос, за когото пишеше: „А Той пожела да стане човек.“ Трогателно е наистина. И всеки един от нас, би било редно, да покори себе си на доброто и полезното, на смирението, на кротостта, на въздържанието, на потъпкване на егоизма и да бъде, разбира се, ползвател, да се ползва от даровете на другите и каквото може да помогне със своите трудове, възможности, усилия.
Не заради себе си, а за „съзиждане на тялото Христово”. Да бъдем едно в Христа. Да бъдем едно тяло. Да бъдем едно семейство. И това не са високопарни думи и слова, недостижими и недостъпни. Това са все неща, които можем да постигнем и малко човек да прояви желание, и настроение да се потруди, ще види, че дори за един ден ще придобие голяма полза за себе си и за Църквата Христова. Но ние не го правим, защото искаме да бъдем Богове, искаме да бъдем всезнаещи и всеможещи, а не да бъдем човеци. А Христос ни показа със своя пример, че Той слезе, понизи Себе Си заради нас, човеците – венеца на Божието творение, и ни обикна. Даде ни толкова, колкото можем да понесем.
Следователно ние първо трябва да станем човеци. Да слезем на земята, за да се извисим в небесата като Христос и да ни се даде Царството на вечността и на блажения живот. Много малко хора мислят по този начин. Но е казано: „Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.“ (Лука 14:24) Много са поканени, но малко отиват. И не тези, които са поканени отиват, а непоканените. Защото поканените се оправдаваха. И ние днес правим това: говорим; възвеличаваме; възхваляваме, но се оправдаваме, когато стане въпрос за самите нас и не постъпваме по евангелски, а се обожестяваме. А не би било редно да е така, защото нашият пример е Христос и нашето единство е Христос, и всички онези, които са около нас, са Христово тяло, образ и подобие. И когато знаем, че в тяхно лице виждаме Спасителя, тогава единственото нещо, което трябва да живее в нашето сърце и настроение, е не нещо друго, а да постъпваме все едно това, което правим, го правим на самия Спасител и чрез това да съзиждаме тялото Христово. Да работим за единството. Това е нещо, което трябва да вършим днес или утре, или година, а постоянно, защото казва свети апостол Павел всичко това: „докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство”.
Казано много точно, Т.е. трябва да бъдем постоянни, да бъдем изпълнени с постоянството, денонощно да работим и да се трудим в съзиждане на тялото Христово до онзи момент, докато всички не достигнем единство на вярата. Какво означава „единство на вярата“? Това е да бъдем с Христа и във всеки да виждаме Христа. Да постъпваме като Христос и всеки един да постъпва към нас като към Христа, за да познаем чрез това Сина Божий. Ако не постъпваме като Него, не посрещаме ли и не виждаме хората да постъпват с нас като към Христос, ние няма да познаем Сина Божий, няма да Го разберем, няма да Го посрещнем, когато дойде в нашето сърце. Когато дойде и почука, и пожелае да направи жилище в сърцето ни. Ние няма да Го приемем, няма да Го пожелаем и да обърнем внимание, а всичко, което правим ще бъде напразно. Но когато постоянстваме в духовното, тогава ние ще почувстваме и видим всичко онова, което ни е необходимо не само така, както е написано в книгите, но дори по – величествено, да достигнем състояние на съвършен човек „до пълната възраст на Христовото съвършенство”. Пълната възраст на Христовото съвършенство означава да преминем всичко онова, което премина Христос, да съпреживеем онова, което преживя Христос и, чрез едно такова велико настроение, да се осветим, да се богоуподобим като преди това сме слезли на земята, били сме човеци, живели сме като човеци и чрез човешкото, придобили да достигнем и до Божественото. Амин!
Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 11.01.2015 г.
*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 457.