ВАШЕ ВИСОКОПРЕПОДОБИЕ
ВАШЕ ВИСОКОБЛАГОГОВЕЙНСТВО
УВАЖАЕМА Г-ЖО МИНИСТЪР
ПОЧИТАЕМИ Г-Н КМЕТ НА ГОРНА МАЛИНА
УВАЖАЕМИ Г-Н НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ
ПОЧИТАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ
УВАЖАЕМА Г-ЖО КМЕТ НА КРЕМИКОВЦИ
БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ
ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ
МИЛИ ДЕЦА,
Днес Христовата Църква почита паметта на дивния подвижник и чудотворец св. Серафим Саровски. Събрали сме се в този обновен храм, посветен на Успението на Божията Майка Света Богородица, за да се поклоним пред Нейния достоен син и духовно чедо. Тук сме, за да почерпим духовен опит и да обикнем светостта, чрез живота, делото и служението на великия Саровски чудотворец св. Серафим.
Неговото житие е голямо, богато и изпълнено с множество моменти, чрез които се учим да бъдем Христови, да стоим здраво във вярата, да живеем духовен живот, да трупаме добродетели и извисявайки се пред Бога, да бъдем изпълнители на Евангелието и светоносен пример за света.
Житието на св. Серафим Саровски чудотворец ни разкрива, че той се е родил на 19 юли 1759 г. в Курск, Русия. При своето рождение той получил името Прохор. Още в най-ранното си детство вдъхвал у мнозина увереността, че е определен от Бога за велики дела.
И, ето, на 20 ноември 1778 година, в навечерието на Въведение Богородично, 19-годишния Прохор прекрачил прага на светата обител, за да остане там цели 54 години.
Осем години Прохор бил послушник. Освен килийните си задължения той преминал през фурната, просфорната и дърводелната, а известно време бил звънар и клисар. Но каквото и да вършел, цялото му същество било погълнато от непрестанна молитва и благодатно съзерцание. Удивително било неговото въздържание в храната и съня. Колкото повече напредвал в иноческите добродетели, толкова се усилвал и духовният му глад за нови подвизи.
В 1780 г. той заболял тежко от воднянка и това голямо страдание продължило 3 години. За изненада вместо лекар, той искал изповед и свето Причастие. Много скоро всички били изумени от пълното му оздравяване. След причастяването му се явила в неизказана слава пресветата Богородица с апостолите Йоан и Петър и сочейки към лежащия Прохор, казала на свети Йоан: "Този е от нашия род". Дясната си ръка тя положила върху главата на болния послушник, а с жезъла в лявата докоснала бедрото му, от което изтекла всичката насъбрана в тялото му вода.
На 13 август 1786 г. бил постригал в монашество с ангелското име Серафим, а след няколко месеца бил ръкоположен за йеродякон. Като такъв той служил пет и половина години всеки ден, а когато година и половина след това го възвели в йеромонашески чин, новият презвитер служил света Литургия всеки ден в продължение на повече от година. Тази ревност при продължителните манастирски служби и уморителното килийно правило се отразили на здравето му. Нозете му почнали да отичат и се покрили с открити рани. Това ускорило неговите намерения да започне пустиножителен подвиг, към който винаги чувствал особена наклонност.
Най-сетне след смъртта на игумен Пахомий новият игумен Исаия дал благословение и св. Серафим на 20 ноември 1794 г. – на същата дата, на която преди 16 г. встъпил в манастира – влязъл в отшелническа колиба, която се намира на шест километра от Саровската обител. Шестнадесет години преживял в тази "далечна пустиня" блаженият старец Серафим и неговата килия станала свидетел на подвизи, които биха изглеждали невероятни, ако не бяха удостоверени по такъв безспорен начин от очевидни доказателства, които са изпълнили цели томове книги, каквито не са написани за никой подвижник или чудотворец. От пустинничество той преминал към истинско стълпничество, като 1000 дни и нощи стоял изправен или на колене върху един гранитен камък сред гората с вдигнати нагоре ръце и молитвата на митаря в уста: "Боже, бъди милостив към мене грешния!"
Четиридесет и седем години той се готвел за своето старческо служение: в пълна духовна зрелост и с благодатна пророческа прозорливост той правел потресаващ разбор на чуждите души и ги ръководел с дълбоко виждащи духовни очи по здравия път на истинското дейно християнство.
Като духовен отец и наставник, при изповед на посетителите Серафим сам изброявал греховете на коленичилите, преди те да са отворили устата си. Той нямал друго обръщение към тях освен "Радост моя", а себе си винаги наричал "убогият Серафим", който винаги поднася на своите "сироти" парченце хлебец от петохлебието, късче сухар, лъжичка вино или глътка светена вода и всички на всяко време поздравявал с "Христос возкресе".
Но "време има за всяка работа под небето: време да се родиш и време да умреш" (Екл. 3:2). "На човеците е отредено да умрат" (Евр. 9:27). Наближил и блаженият за св. Серафим час, когато великият Божи угодник могъл да повтори увереното послесловие на всеки благочестив живот: "Времето на моето отхождане настъпи. С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата". Св. Серафим постигнал чистота, благочестие и святост. Той умрял през нощта срещу 2 януари в 1833 година.
На Рождество Христово и на Нова година, която се случила в неделя се причастил в болничната църква, целунал всички икони и пред всяка от тях запалил свещ, което не бил правил до тогава. Разцелувал се с всички братя и макар това да било последния ден от живота му, приемал посетители. Съседът му по килия, отец Павел, чул великия старец да пее през нощта пасхални песни, а рано сутринта на 2 януари се сбъднало и последното пророчество на св. Серафим: "Когато умра, смъртта ми ще бъде открита чрез пожар". Отец Павел пръв усетил подозрителния дим от заключената килия, а втурналите се братя разбили вратата, загасили със сняг тлеещите платна и книги, подпалени от една паднала свещ, и когато се поразнесъл димът, открили наистина дивния покойник. Св. Серафим седял на колене под любимата Богородична икона "Умиление" с вечно горящо пред нея кандило. Ръцете му били молитвено сключени върху ръба на ниския аналой, а върху лъчезарното му лице видели застиналото сияние на последната му молитва и явното блаженство на неговата първа срещу с вечността.
Погребали го на мястото, което сам си избрал преди осем години. В деня преди да умре светият старец три пъти заставал до своя гроб, който се намирал до гроба на другия известен Саровски пустиножител, схимонах Марко, починал на 4 ноември 1817 година.
Споделяйки всенародната вяра в светостта на великия подвижник, руският Св. Синод възложил на комисията от висши духовни лица да освидетелства свещените му останки. В разкопания гроб намерили почти запазения след 70 години дъбов ковчег, а под остатъчните от монашеската дреха съвършено добре били съхранени костите на покойния праведник.
Канонизацията на новия руски светец била извършена през месец юли 1903 г., в самия рожден ден на преподобни Серафим Саровски. Тържествата по канонизацията започнали още на 16 юли. През тези дни многохилядните множества станали свидетели на дивни чудеса.
Св. Серафим изпълнил старото си обещание и щедро проявявал благодатното си чудотворство над вярващия народ. Някои от тях били просто поразителни. При Серафимовия извор, който се намирал до "близката пустиня" на прославения подвижник, сляпо момиченце прогледнало след отпиване от чудотворната вода.
Безкрайно било въодушевлението на хилядите възторгнати християнски души от това велико посещение на Божията благодат и всички разнасяли една нова и чудотворна молитва: "Преподобни отче Серафиме, моли Бога за нас!" Пред вярващия народ засиял един нов образец на благочестието и изгряла нова утеха от благодатна святост, почерпена направо от Евангелието и от светите Отци.
Ето, животът на св. Серафим е една отворена книга за всеки един от нас. Затова нека се учим от нея и чрез личния пример на светеца, да освещаваме себе си, като се изпълваме с желание и стремеж да служим на Бога, с търпение и кротост, с молитва и пост, с бдение и коленопреклонение, с радост и мир, с живот и възкресение, в човечност и божественост.
Нека по молитвите на св. Серафим Саровски чудотворец, Бог ни огради всички с Неговата Божествена благодат и да напъти стъпките ни към живота, който води към Царството небесно.
Поздравявам всесърдечно отец Серафим, предстоятел на този храм, който днес отбелязва своя имен ден и всички вас от името на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит и Ви пожелавам здраве, радост, мир и единство.
Честит и благословен празник!