„Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово. Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах, и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания. А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, - аз веднага се не съветвах с плът и кръв, нито възлязох в Йерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск. Отпосле, подир три години, възлязох в Йерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена. Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен”.
(Гал. 1:11-19)
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Намираме се в Неделята след Рождеството на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Неделя, в която си припомняме за славното Христово рождение, неделя в която обогатяваме нашите сърца, нашето познание за обичта на Господа към нас човеците, за Неговата благост, милосърдие, добрина, която е насочена към нас за нашето спасение и възстановяване на онази връзка, която имаше човешкия род, когато беше в Рая. Неделята след Рождество Христово, която отбелязваме днес, е посветена все още на преславното Христово Рождество и отново ни напомня да погледнем към пещерата, където Христос се роди, да видим Неговото смирение и да бъдем и ние смирени, духовни и изпълнени с живот в Неговото име.
Апостолското четиво, което ще разгледаме днес, е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Галатяни. Посланието открива познание какво човек трябва прави, за да трупа наистина духовно богатство, да бъде смирен, да бъде кротък, да бъде боговдъхновен и по този начин да преуспява. Рождението на Господа Иисуса Христа е един светъл знак в човешката история, който наистина вдъхновява и впечатлява със своето опростено явяване в света, което показва величието на Бога като Творец и като любвеобилен баща към своите деца. Свети апостол Павел в името на Иисуса Христа наставлява християните и им открива, че Божията истина не е даденост, а познанието за Бога сам Бог открива на човеците: „Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово..“ Виждаме от думите на апостола, че благовестието, словото Божие, което скланя човека да сведе главата си пред Бога и го учи да бъде истински последовател на светлината, на пътя Божий, не е нещо, с което човек се ражда, придобива го, учейки го от книга или го е приел от някой, а се открива чрез Иисуса Христа. Тоест ние получаваме насоката, показва ни се пътя, по който трябва да вървим. Всичко зависи от това какво е нашето сърце, какво е нашето истинско призвание и дали ние искаме да го приемем и от там насетне Бог ни открива всичко, което е необходимо да знаем, за да се спасяваме и да бъдем истински Негови последователи. „А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците“ казва свети апостол Павел. Така и в нашия живот ние трябва да се стремим, да молим, да поставяме себе си в такава светлина, щото Господ Иисус Христос да ни Се открие и да бъде част от нас. Свети апостол Павел продължава: „Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах, и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания.“ Тази изповед на апостола наистина е нещо изключително. Тя показва неговото смирение, неговата грижа за собственото си спасение, защото той е прел Христа в себе си, така, както подобава. Смирението, покаянието, прошката са белег, че ние сме приели Иисуса Христа и Той се открил в нашия живот. Не проявяваме ли тези добродетели значи все още не сме постигнали онова, към което се стремим, а именно откровението на Иисус Христос, тоест Той сам да се открие в сърцето ни без ние да изследваме. Това е съвършеното познание за Бога, когато Той поради нашето благоразположение, Сам ни се открива. Свети апостол Павел днес ни наставлява да бъдем смирени, тъй като Бог дойде и се роди в ясли, и чрез Своето смирение се възвеличи още повече пред човешкия род. Това показва какво трябва да бъде нашето отношение към светското, към материалното. Бог се роди в ясли, защото Той стана храна за всяка една християнска душа, както е казано да ядем от Неговата плът и да пием от Неговата кръв. Това е Светата Божествена литургия, когато ние се причестяваме с тайните Христови, като хляба, който приемаме е тялото Христово, а виното е кръвта Христова. „Елате, яжте и пийте. Това е Моето тяло и това е Моята кръв…Това правете за Мой спомен”. Приобщавайки се чрез тялото и кръвта Христова, ние се изпълваме с живот в Христа, изпълваме се с Христа. Това ни благовести днес и свети апостол Павел да се вгледаме, да се вслушаме и да Го приемем така, както подобава. Защото, когато говорим, че сме християни и се стремим малко или много да живеем като такива, трябва да правим нещата така, както подобава, не по наше усмотрение, а така както е необходимо, и както изисква Христос от нас – със смирение, любов, вяра, защото проявявайки тези добродетели ние изпълняваме думите на апостола, които са пример на Христовото благовестие. Апостол Павел преследваше християните, но Бог го избра, за да покаже, че Той е по-силен, защото е казано: „Който въстане срещу ръжен, той ще бъде наказан. И кой от смъртните ще излезе и ще се съди с Бога и няма да остане не наказан.“ Никой не може да излезе срещу Този, Който е сътворил всичко и да се съди с Него. Всеки, който дръзне да направи това, ще бъде наистина понизен, и не само, но и ще бъде изхвърлен от рода Божий. Свети апостол Павел е един истински образ на това, за което говорим, а именно Божията мощ и величие. Бог Сам го избра. Той Сам му се откри и апостолът тръгна по пътя на Христа, проповядвайки Този, който се роди в яслите. Чрез благовестието и проповедта си апостол Павел наставлява не само Галатяните, а и всеки един от нас днес да тръгне не просто по пътя на доброто, а именно по пътя на Иисуса Христа. Днес много често става подмяна на названието на празника Рождество Христово с Коледа, Ден на светлината, Ден на доброто и т. н. Но днес е денят Рождество Христово. Той е светлината, Той е доброто, Той е любовта. Не може да има любов, доброта, милосърдие, духовна светлина ако Го няма Христос, защото само и единствено чрез Христа и в Христа ние се изпълваме с всички тези добродетели.
Свети апостол Павел казва: „А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, - аз веднага се не съветвах с плът и кръв, нито възлязох в Йерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск.“ Посланието ни показва, че Бог избира всеки един от нас още от утробата на майка му, благоволи към нас и ни открива онова, което ни е потребно за наше спасение, за благовестие на Евангелието Му с истинна любов, истинна надежда и истинна вяра. Христос но избира, излива в нас Своята благодат, благовести ни и не защото сме заслужили, а защото иска да се спасим и да бъдем Негови чеда и последователи. Благовестието на Господа Иисуса Христа се дава на всеки един от нас, но „мнозина са звани, но малцина са избрани..“ не защото Господ ги е избрал, а защото ние, поради нашето ожесточение, поради липсата на истинна вяра, любов, смирение прогонваме Бог и не позволяваме да се открие в нас. Ние не искаме Бог да дойде и да бъде наш съжител, но Той ни се открива чрез тайнството, когато общуваме с Него. Всеки може да даде съвет, но ние, както пише в Евангелието, не трябва да разчитаме на хората, а да разчитаме и да се уповаваме на Бога, който винаги е мощен да ни открие всичко, което ни е необходимо и полезно за спасението на душата ни. Той ни открива Своя единороден Син. Той ни открива Спасителя на света, благовести ни за Него, за да може и ние като свети апостол Павел да благовестим на езичниците. Тоест на хората около нас, които все още не са познали вярата и които все още се кланят като езичници на парите, на материалното, на преходното, чиито взаимоотношения са свързани с това да угодиш на другия. Всички ние, които вярваме в Христа сме поставени да благовестим като апостола, да следваме Христовия път, да не се пъчим с нашата вяра и духовност, а да се смирим, да изповядваме нашите грехове, и да споделяме всичко онова, което е богоугодно, с истинско смирение, любов, състрадание, за да придобием и утвърдим не само тези, които са сред нас и около нас, но и онези, които все още бленуват за материални неща.
Ние днес запазваме духа на празника Рождество Христово и затова не се обръщаме към историческата част от живота на свети апостол Павел, а се обръщаме по – скоро към неговата духовна дейност. И сравнявайки това, което говори апостола с нашия живот днес, разбираме, че всъщност се намираме в Църкавата на Галатяните. Това, което им говори е актуално и за нас. Каквото направи светия апостол Павел, това трябва да правим и ние, защото нещата от тогава до днес не са се променили много. Затова нека се вдъхновяваме от думите на апостола и да бъдем наистина истински чеда на Бога, утвърдили се в доброто, в преуспяването, да бъдем смирени люде и не само ние да виждаме това, но и хората около нас с това да ни сочат, а не с нашите безбройни слабости и грехове, от които никой не е лишен. Нека хората да ни сочат с добрините ни, с всеотдайността ни към Църквата, към общността, към тези, които са около нас, защото чрез това ще постигнем много, както постигна и свети апостол Павел. Амин!
Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 27.12.2015 г.