Кратка историческа справка за литургичния текст
За св. Григорий Богослов
Св. Григорий Богослов или Григорий Назиански се нарежда сред най-заслужилите от отците на църквата, близък съратник на много църковни отци и св. Василий Велики.1
Св. Григорий е син на епископа на град Назианз, роден е около 330 г. През 362 година е ръкоположен за презвитер. През 372 година е ръкоположен от св. Василий Велики за епископ на град Сасим. На 27 май 380 г. св. Григорий Богослов бил тържествено утвърден в църквата "Св. апостоли" за цариградски архиепископ от император Теодосий І и потвърден на ІІ вселенски събор в 381 г., който бил открит под негово председателство и на който възтържествувало православието.
Автор на „Слова за богословите“, духовни стихове и множество послания. Един от създателите на учението за богочовешката природа на Господ Иисус Христос. Оказва огромно влияние на следващите църковни писатели.
В 390 година, в началото на седмото десетилетие от своя живот той склопява очи, предавайки душата си на Бога.
Паметта му се почита на 25 януари, както и на 30 януари, наравно с другите двама велики светители Василий Велики и Йоан Златоуст.
За светата Литургия – извори, история, изследвания
В Литургичното семейство на Александрийскияа тип, освен литургиите на св. апостол Марко и на св. Василий Велики, влиза и имаща кападокийскиб корени света литургия на св. Григорий Богослов.2
Антиохийскиятв и произход се вижда от това, че за разлика от александрийската традиция, диптисите се намират след освещаването на светите дарове, както това е при византийската подредба.
Също така в Александрийския тип има две епиклези, а при Григориевата литургия е една, като се произнася след „Приимите ядите…“, „Пиите от нея..“, както това се случва в антиохийската и византийската традиции.
Преломяването, обаче, се извършва преди Господнята молитва, както това се наблюдава в александрийския литургичен чин.
По този начин се потвърждава твърдението, че сърцевината на тази Литургия е сирийска, не е свързан със св. Григорий Назиански, но впоследствие е обработван и допълван от светеца, като Литургията е известна още с името Александрийска.
Текстът за именуваната по името на св. Григорий Богослов Литургия е запазен в парижкия кодекс 325, от 14 в., стр. 60-120.
Става въпрос за ръкопис с египетски произход, по-стар отколкото е обявен в каталога, датиран 10-11 в.
Текстът е с две колони. От дясно е гръцкият текст, а от ляво е арабският превод, който макар че не е пълен, се оказва важен, защото подпомага липсата на текст на определени места в гръцкия прототип, където не се чете или е захабен.
На някой места из страниците се наблюдава изписването на думи от коптския богослужебен език, наричан „Бохаирик“.
В началото на Литургията, както и в колофона, е изписано името на свети Григорий като съставител на този древен текст.
Като служебник, това, което прави впечатление е, че не е отбелязано участието на дякона и народа. Липсва и обяснителния текст на реда за извършването на правилния начин на светата Литургия.
Не е указан и начинът за началото на светата Литургия, както и на някои места са поместени двойни молитви, като е дадена възможност на служещия да избере коя от двете да прочете.
Най-старият печатан текст на литургията с латински превод е на Евсевий Renaudot, който я издава през 1847 г. основавайки се на парижкия кодекс.
Това издание, което има много критични проблеми е поместено от J. P. Migne (Жак Пол Мин) в 36 том на Гръцката Патрология, издадена в Париж през 1886 г., стр. 699-734. Друго по ново издание е това на Апостолики Диакония на Гръцката църква в поредицата „Библиотека на гръцките отци и църковни писатели“, том. 63, Атина 1985 г., стр. 11-28.
Има и други издания правени по различни поводи, предимно с изследователска цел.
Текстът само на Възношението, на основание, отново на издание на Renaudot, под редакцията на Алфонсу Raes, се помещава в класическия за всички Възношения труд, именуван със заглавие Prex Eucharistica в поредицата Spicilegium Fribourg, Suisse 1968, стр. 358-373. През 1977 г. W. F. Macomber публикува Литургията на св. Григорий Богослов като се опира на друг египетски ръкопис от 14 в. На тази основа, както също така на коптски превод и на три от по-ново време египетски ръкописа с текста на същата Литургия на гръцки и на арабски Albert Gergards пристъпва към критическо издание на Възношението, с отлично въведение и свързани с това коментари.
Съвременен богослужебен текст
Отец Константинос Папагианис от Гърция, отличен познавач на литургичните текстове и на богослужебната традиция, издава текста като го приготвя за богослужебно изпълнение, използвайки за основа парижкия ръкопис 325 от 14 в. Той пише: „Тази Литургия я подредихме и възпълнихме, щото да бъде възможно нейното отслужване. За допълването на празните места, които присъстват в литургията на св. Григорий Богослов, използвахме Александрийските литургии на св. Марк и на св. Василий Велики“.
По точно е обогатена с две молитви на предложението и подготовката на свещеника. По примера на другите древни литургии е добавен вход с входно песнопение: „Единородний Сине…“ или 6 стих от 94 псалом („Дойдете, да се поклоним и да припаднем, да приклоним колена пред лицето на Господа, нашия Творец“.), както и тропарите за деня. Поради своята древност не се пее „Святий Боже…“ или подобен химн. Библейските текстове за четене са 4. Два от Стария Завет (Закон и Пророци) и два от Новия Завет (апостол и Евангелие). Липсата на дяконски ектений след Евангелието за запълнени с три молитви от Александрийската литургия на св. Василий.
Великият вход, който в древният текст не съществува, е изпълнен със съвременния ред с Херувимска песен от 23 псалом „Господня е земята и онова що я изпълва…“ или „Иже Херувими….“ или „Да замлъкне всяка плът смъртна…“.
Молитвата на главопреклонението „Никтоже достойн…“ навлиза от Александрийската традиция през 8 век във византийската Литургия, като лична молитва на служещия свещеник.
Символът на вярата се препуска като внедрена в Литургията от последованието на Кръщението през 6 век.
Молитвата на Възношението е пълна. Има някои малки добавки, които са взети от Литургията на св. апостол Марко.
Голямо впечатление прави частта на Господнята молитва, където следват три молитви на преломяването. Една от тези молитви е премахната, като се счита за монофизитска. Светото причастие също се съпътства от три молитви, като една от тях е наречена Молитва на Свободата.
Начинът на причастяване на вярващите при тази литургия може да става по древния начин - отделно хляба и отделно виното. Литургията може да бъде отслужвана от няколко свещеника и двама дякони. “С миром изидем...“ - призоваването за отпускане на народа е според литургията на св. апостол Марко, а не според колофона на текста: „В мир Божи се изпълни божествената литургия, определена на светия наш отец Богослова Гигорий“.3
Светата Литургия наречена по името на свети Григорий Богословие се отличава със своята архаичност, с възможността в нея да участва народът, пеейки постоянно „Господи помилуй“, с множеството къси химни, поетично слово, както и с Христологично богословие. Проф. Йоанис Фундулис казва: „Става въпрос за едно интелигентно слово - изказ,… музика на думите, в изказа, тона, словото и гласа, високо и естетически изтънчено“.4
По отношение на богословието, без да се омаловажава троичният и характер, съществува един акцент към Христос. Всички молитви на анафората – Възношението са отправени към Господ Иисус Христос, а не към Бог Отец или Света Троица, както е във всички останали литургии. Това е единствената Литургия в целия свят, в която молитвите са отправени към Господ Иисус Христос, а на както е в останалите - към Бог Отец или Света Троица.5
Това не е случайно. Това е във връзка с христологичните борби на времето, на епохата. Било е необходимо да се подчертае равенството между Сина с Отца.
Живот на литургията през вековете
Поради навлизането на византийския богослужебен ред сред всички православни църкви, Литургията на свети Григорий Богослов е отхвърлена и почти забравена – неизползвана. Но тя е актуална, и от друга страна показва елемента на диалог между свещеника и черкуващия се.
Това ни пренася в древно-християнския евхаристиен начин на живот, съгласно който, събрани така в единство клир и народ, като народ Божий, които участват в истината на Църквата като тяло Христово и са причасници на Пресветия Дух.
В древност светата литургия е отслужвана два-три пъти през годината.
Забележка към служещия и народа
Тайната на свещенодействието не се намира в засилването на ролята на вярващите или скриването на литургичния текст, но в тишината и мирния начин на нейното извършване.
Български превод
За да достигне и до българските верни този литургичен текст, както и да се потопи всеки, който обича древното църковно литургично наследство, което носи своя силен заряд на богословие, ред, дисциплина, поезия, догматика и жива вяра, бе направен превод по изданието по настояване от Солунския митрополит Пантелеймон II на Солунска митрополия от 1981 г.6 Текстът е завършен, предстои малка редакция, след което ще бъде издаден за литургична употреба.
Преводът е направен от доц. д-р Светослав Риболов.
Разглеждайки Литургията на св. Григорий Богослов, целта на преводача е, да бъде започнат търсещия не само с историческите писания и изследвания за нея, но и да притежава литургичния текст, за да може да има по-тясна връзка и поглед върху онова, което ще прочете за нея.
1. Житие на св. Григорий Богослов.
2. Към църковността – Светата Литургия на св. Григорий Богослов, проф. Панагиотис Скалцис, Богословски факултет при Солунския Аристотелев университет.
3. Литургия на свети Григорий Богослов, превод на български език от доц. д-р Светослав Риболов, 2023 г.
4. Проф. Йоанис Фундулис, Богословски факултет при Солунския Аристотелев университет.
5. Литургика на архимандрит Авксентий.
6. Литургия на свети Григорий Богослов, Солунска митрополия 1981 г.
а. Александрийският тип - географски обхваща североизточната част на Африка, Етиопия, Еритрея, малка част от Судан и част от Синайския полуостров. Литургичните последования , които принадлежат към сова семейство са били употребявани и от Южна Италия, където преобладава гръцко население, , остров Кипър, Армения, Сирия, Ирак, Иран и Индия.
б. Тя води началото си от Гръко-александрийската традиция, с малоазийски произход. Основата и е богослужебната традиция на Кападокия.
в. Антиохийският тип – географски обхваща части от Източна Европа, Мала Азия, Арабския полуостров, Армения, Сирия, Ливан, Палестина, Йордания, Ирак, Иран и др.
† Белоградчишки епископ Поликарп