В далечна и планинска епархия живееше епископ Андрей, човек на тихия дух, а сърцето му бе пълно с неизчерпаема любов и снизхождение към всички, независимо дали носеха слава или тежест на раменете си.
За него, Христовото учение не беше само сухо изповядване – беше живот, обич и действие. Често казваше на младите свещеници: „Сърцето на епископа трябва да бъде като извор, от който блика безкрайна милост и покой, както е казал нашият Спасител: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28).“
Един ден епископ Андрей срещна един местен жител, когото бедността и трудностите бяха направили груб и озлобен. Проклинал бе Бога за своите неволи, смятал, че няма никаква надежда. Той го видя със сведен поглед и объркано сърце, почти без думи. Епископът го погледна, не с укор или нравоучително, а с топла и светла усмивка, каквато само истински благ човек би имал, и каза:
– Не се притеснявай, брате. Знай, че нашият Спасител ни е заповядал да обичаме дори враговете си, а камо ли този, който е в болка и отчаяние. Така и аз те приемам с открито сърце. Господ Иисус Христос ни учи: „Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, правете добро на ония, които ви мразят…“ (Мат. 5:44). Защото такава е любовта, безгранична, жертвоготовна – и тя е нашата първа и последна заповед. Всяка истинска християнска добродетел е подвиг на любовта. Апостол Павел го е казал ясно: „А сега остават тия три: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“ (1 Кор. 13:13).
Човекът видя знак от Бога в тази непринудена среща и не можеше да повярва на добрината, която срещна в очите на епископа. За първи път в живота си почувства, че Бог наистина е там и че милостта Му е реална, чрез този свят човек. С времето, когато посещаваше епископа, душата му се отвори и се изпълни с тихо смирение и надежда. Вече не виждаше света като жесток и бездушен, а като място, където Божията любов търпеливо работи, за да лекува всяка рана и немощ у човека.
Така с годините епископ Андрей стана като баща на цялата епархия – не със строги думи или наказания, а с безусловната любов и снизходителност, които Христос остави в своето учение. Когато настъпи краят му, епископът се усмихна с последните си сили и прошепна на духовните си чеда, които стояха около него: „Помнете, любовта никога не отпада. Всяка душа, която срещнете, е образ Божий. Ако я обичате, значи обичате и Христос.“ Тези думи останаха в сърцата на всички.
01.11.2024 г.
10.10.